четвъртък, 12 януари 2017 г.

миш-маш публикация (книги,музика и аз)

 Това е миш-маш публикация. И съм почти сигурна, че все за нещо ще се хванете в нея. Ама то цялата ми работа е такава, все миш-маш. Здравейте иначе. 

 Мислех тази година да не правя планове за това какво ще прочета през 2017, обаче както винаги реших да съм лицемер спрямо себе си. В публикацията си отпреди една година споменах около 10 книги, от които пък прочетох 7, което мисля е доста добре, съдейки по това, че допълнително прочетох още 35 непредвидени книжки. Завърших и нова поредица в лицето на The Raven Cycle – нещо, което обезателно трябва да прочетете. Не за друго, просто е глътка свеж въздух в безкрайния океан от трилогии, тетралогии и т.н. И така, тази година отново ще сложа каквото се сетя и нищо повече. Дано този път си изпълня изцяло книжното обещание към себе си.

Да четеш „Лолита“ в Техеран на Азар Нафизи

Книга, която вече започнах, но нямам търпение да продължа. Имам големи надежди за нея,
началото ѝ е наистина обещаващо, а и отдавна не бях оставала впечатлена от изказ в книга. Личи си, че чувството, което можеш да усетиш само в оригинал на даден роман, не е загубено в превода, а напротив. Прочела съм 50 странички, но съм почти сигурна, че това ще е една от книгите на 2017 за моето скромно читателско сърце. И затова я давам като нещо, което определено ми се ще да прочета. А и искам да си обещая, че няма да я зарежа само защото мързелът ми се качи с няколко нива отгоре през 2016.

Смъртта е занимание самотно на Рей Бредбъри

Еми не прочетох "451 градуса по Фаренхайт". А можех, но не я. Уж това щеше да се случи през Декември. А (мамка му) знам, че ще добра. Затова пък от едно намаление на Сиела си купих тази книжка и се надявам присъствието ѝ на рафта ми да се окаже от значение и да я започна веднага след като приключа „Да четеш „Лолита“ в Техеран“. ...Това е.

За писането на Стивън Кинг

През 2016 прочетох „Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата“ и в нея имаше доста цитати по повод как-да-пишем от Кинг. След като разбрах, че Сиела са пуснали „За писането“ с твърди корици, реших, че задължително ще прочета мемоарите на един от най-влиятелните автори от нашето време.  И тук ще кажа „ и това е“.

Passenger на Александра Бракен

Една от книгите, за които си бях казала, че ще прочета през 2016, беше „Тъмна Дарба“ от Александра Бракен . Дори не знам какво точно се случи, че спрях да я чета, защото книгата започна адски добре? Мисля, че ми се стори твърде тежка по онова време, но все някога ще се върна към нея (или поне така си мисля). Надявам се с  Passenger да не стане така, защото наистина, наистина, НАИСТИНА много искам да я прочета.

Nevernight на Джей Кристоф

Един от авторите на Илумине, книга, която наистина харесах много. Надявам се тази книга да бъде точно толкова завладяваща и уникална. Не знам дали си заслужава отново да си пръскам сърцето по нови поредици, но след като я прочета, ще се разбере.

A Darker Shade of Magic на Victoria "V.E." Schwab

Първото нещо, което ме привлече към книгата, беше корицата. Обожавам изчистени и сравнително минималистични корици, а тази е точно такава. Историята също звучи доста интересна и нямам търпение да се докопам до този роман, който впрочем ще бъде първият на български език от тази авторка. Надявам се да ме грабне достатъчно, за да не бъде и последният от нея, който ще прочета.

Две продължения на поредици, за които и в миналогодишния си пост говорих – Кралска клетка (Продължение на  Стъкленият меч – втора книга от „Алена кралица“) и Gemina (продължение на Илумине). Не мисля, че има смисъл да говоря за поредиците все още, тъй като искам да ги прочета докрай и тогава да направя едно общо ревю *затова и не пиша ревюта за отделни книги от поредици впрочем*. Но да, бройте тези две книги към тези, които определено искам да прочета.

Убедена съм, че ще има и други книги, но само годината и желанието ми за четене ще покажат какво ще прочета. Но засега е това. И се надявам адски силно това, което съм си набелязала да ми хареса. Надявам се и вие да прочетете през 2017, ако не книгата на живота си, то само прекрасни и вдъхновяващи такива.

А сега другата част от публикацията: музика.

Още вчера си мислех как трябва да напиша един пост само за това какво ви препоръчвам да слушате. Не за друго, просто аз слушам ВСИЧКО и като казвам всичко, го мисля. Не се ограничавам в стиловете, ако нещо ми хареса – то става част от музикалния ми плейлист. Ето ви и предложения, от които съм сигурна, че всеки може да си хареса нещо.

Arsonists lullaby Hozier


Една от песните, които през годините не са ми омръзнали. Обожавам да я слушам и съм имала дни, в които съм въртяла само нея. Всички текстове на Hozier са безкрайно истински, а музиката към тях е пленяваща. Може да си пуснете целия му албум -  From Eden. В него няма нито една слаба песен (което от моята уста може да се чуе доста рядко, за който и да е албум).

Tinashe company


 Оставям това видео, защото искам просто да видите хореографията в клипа. Личи си колко повлияна е Tinashe от Ciara във всяка една песен (а аз обичам Ciara, може да си пуснете dance like we're making love), но същевременно има нещо в нея, което я прави отличаваща се. Тя определено носи R&B в себе си и си заслужава да си пуснете каквото и да е от нея, ако искате да чуете нещо ново от този стил.

BTS – Blood Sweat & Tears


Харесвам к-попа. Не съм от хората, които могат да се посветят на определена музикална обсесия, защото както казах – музикална свиня съм. Затова и не се определям чак като к-поп фен. Не съм от хората, които често гледат клипове, но нещата стоят по друг начин, когато гледам клиповете на корейските групи. Това е и една от причините да дам тази песен като част от музикалните ми „препоръки“ . Другата е проста – харесвам песента наистина много. И аз в началото мислех, че няма да харесам корейската музика, но give it a try.

Red Hot Chili Peppers – Goodbye Angels


Любимата ми песен от новия албум. Дори не искам да ви обяснявам защо си заслужава да слушате ред хот, просто си пуснете някоя тяхна песен. Това ще ви е повече от достатъчно да разберете за какво говоря.

Жлъч/гена – Идва



Много се колебаех дали да сложа тази песен, или никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш.  Истината обаче е, че и двете са толкова силни, че няма значение коя ще избера. Игра на думи в едни наистина добри текстове, хубава музика, все неща, които не се случват чак толкова често по тези ширини. Впрочем, ако това, което чувате ви харесва, пуснете си Григовор/гена – екзистенциална криза (клипът на песента е под този на "Идва"). Не за друго, просто от вчера я въртя и не слушам почти нищо друго. (а ако Григовор ви е харесал – пускайте лого5, все пак той е половината на това цяло)

Whiplash OST





Жесток филм с още по-жестока музика. Препоръчвам и двете неща с две ръце. (песента, която съм поставила е едноименната песен от филма, но е препратка и към плейлиста на саундтрака)

Време е да кажа „това е от мен“, защото този пост стана по-дълъг от времето, което имахте, за да го четете (я си пуснете направо Григовор/Гена – TL;DR по този повод). Пък ако сте стигнали до тези финални надписи – поздравявам ви, познавайки мързела в себе си – аз щях да се откажа на 3тия абзац. Пожелавам ви една хубава година с много книги, музика, филми и каквото друго поискате в нея. А щом тези неща са в нея, то те са оставили следа и във вас. И не е ли това най-хубавото?

Времето за чао дойде. Това е от мен засега.
С много обич,

Кристина.

вторник, 10 януари 2017 г.

бягство / writings vol.8

избягай с мен
по залеза,
малки принце,
(аз знам че ти ще тръгнеш
защото не знаеш къде отиваш
а искаш да разбереш)
не взимай нищо
дори и старите си кецове недей
ще тичаме боси
по света
хванати
сърце за сърце
ще броим с целувки
звездите
и ще пием от виното
на общата ни самота

избягай с мен
за да намерим любовта

току-виж намерили я
тичайки
ще спрем да бягаме
от себе си


Кристина Димова