понеделник, 26 декември 2016 г.

Годината ми в книги

Здравейте! Тъй като от последния ми пост, свързан с книги, мина доста време, аз отново съм тук с годишната си книжна равносметка. Макар и повечето от вас да са прочели 50-60, че и 70+ книги, аз прочетох едва 42 *с 2 повече от поставената ми цел*, но познавайки се, знам, че аз определено не съм от хората, които се пришпорват да четат колкото се може повече книги. Поради тази причина съм доста доволна от броя на прочетени такива. Още по-доволна съм обаче и от качеството на книгите, които прочетох *намерих любимата си книга тази година*. Ето я и равносметката ми: 




Съдейки по годината ми в книги, която goodreads ми показва в статистика, 2016та наистина е била добра за мен в това отношение. Повечето книги, които прочетох бяха наистина добри, като най-добра определено беше "Играч първи, приготви се", която все още считам за любима книга.

Разочарована съм от няколко книги. Най-разочароващата от тях е повестта на Вазов - Чичовци. Разбирам много добре идеята на произведението, просто не беше моето нещо, наистина се чувствах сякаш някой ме измъчва докато го четях. Сборникът на Захари Карабашлиев, Симетрия, също не ми допадна, точно както не си допаднахме и с втората част на поредицата Алена Кралица, а именно - Стъкленият меч от  Виктория Айвярд (не че това ще ми попречи да прочета и третата книга, дано тя бъде по-добра).

И ето най-добрите книги, които прочетох през съответните месеци *кредит за идеята давам на Лияна от публикацията ѝ по повод равносметката ѝ от миналата година*

Януари: Carry on - Рейнбоу Роуъл
Или ще се влюбиш в тази книга, или ще я намразиш. Аз наистина, наистина я обичам. Макар и
 да има някои недостатъци, Carry on покри всичките ми очаквания. Мисля, че книгата ще бъде преведена през идната година и нямам търпение да прочета и превода ѝ *да, толкова много обичам книжката*. А ако искате да разберете още за нея - ревю може да прочетете тук.

Февруари: Играч първи, приготви се - Ърнест  Клайн

Вижте, Февруари ми беше наистина добър месец, защото прочетох доста хубави книги, но... Колкото и да обичам Simon vs the Homosapiens Agenda, романът на Клайн остава на първо място в сърцето ми на читател за този месец *а и не само*. За тази удивителна книга отново имам написано ревю, което може да прочетете тук.

Март - The Raven Boys - Маги Стийвотър

Истината е, че нямам нито една книга, която да съм започнала през Март и съответно да съм я завършила тогава, но тъй като четох The Raven Boys от края на Февруари докъм началото на Април *спрях я към началото на Март и я започнах отново към приключването на месеца, не ме съдете :D*, реших, че мога да я сложа като любима книга от този месец. Поредицата се оказа адски добра и съм благодарна на всеки един от вас, който е говорил за нея в даден момент, защото точно вие бяхте мотивацията ми да я започна. Заслужаваше си.

Април - Там, където не сме - Георги Господинов

Колкото и противоречиви да са мненията по повод този автор и творчеството му напоследък, с радост мога да кажа, че последната му стихосбирка е любимата ми книга за Април. Радвам се, че в нея освен нови свои стихове, Господинов е поместил и любими (мои любими всъщност) вече публикувани от него стихове. Радвам се и че стихосбирката спокойно си стои на рафта ми с българска проза и поезия. 

Май - Лейди Полунощ - Касандра Клеър

Уникална книга, обещаваща още по-добри свои продължения. Адски интензивно действие, сложни герои, доста драматични обрати. Всичко това, което доста дълго време след "Играч първи, приготви се" не можах да намеря. Истината е, че "Лейди Полунощ" ме извади и от този толкова голям книжен застой, който преживявах по онова време. 
Юни - Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe - Benjamin Alire 
Тези от вас, които са чели ревюто ми за тази книга, знаят с каква любов говоря за нея (ревюто може да прочетете тук). Всичко в нея крещи обич и бих я мятала демонстративно пред лицето ви само за да я прочетете. Тя е другото ми любимо нещо тази година след, разбира се, "Играч първи, приготви се". 

Юли - Друговремец - Диана Габалдон

Друга книга, която от доста време се канех да прочета. Определено си заслужаваше. И тъй като разбрах, че втората част от поредицата скоро е била пусната в превод и на българския пазар, е повече от явно, че ще направя всичко възможно, за да се докопам и до нея тази година. Не за друго, просто наистина много ми се иска отново да се потопя в света на "Друговремец" отново.

Август - Бъдеще - Дмитрий Глуховски

Август бе най-продуктивния ми месец от гледна точка на брой прочетени книги и ми бе адски трудно да избера любима измежду всички тях, НО тук почетно място давам на този удивителен роман от Глуховски. Истината е, че не съм чела нещо такова през целия си живот. Книгата е наистина невероятна и си заслужава да бъде прочетена. Бъдещето, което ни е представено в нея, е нищо повече от настоящето през едно малко по-криво огледало... Ако огледалото изобщо е криво. 

Септември - The Raven King - Маги Стийвотър

Най-добрият край, който тази поредица можеше да има. Стийвотър наистина ни позволи да се потопим изцяло в ума на героите и ни даде един удивителен финал на тази тетралогия. Надявам се да преведат всички книги, но с по-добри корици, защото настоящата корица на първата книга е наистина безумна. А тази поредица определено заслужава повече.

Октомври - Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Влачих книгата доста време *започнах я към края на Септември*. Все още не съм сигурна искам ли да продължа поредицата, тъй като нещо в мен не я усеща чак толкова близка, колкото би ми се искало. Ще се радвам, ако вие ми кажете дали четвъртата и петата част си заслужават. :)

Ноември - Няма да получите омразата ми - Антоан Лейри

Божествена книга. Ревюто, което съм писала за нея, е ето тук

Декември - нищо.

Влача Хари Потър и Огнения бокал от края на Октомври. Влача и My True Love Gave to Me за втора поредна година. Сигурно няма да прочета нито една книга докрай, тъй като имам само 5 дни. Но, хей, има още една година пред мен.

Тези от вас, които са чели поста ми за планирани книги за 2016 година, знаят, че си бях запланувала 10 книги, които със сигурност исках да прочета. Е, истината обаче е, че не прочетох 3 от тях, което означава, че съм прочела повече от половината *YAS!*. Ако не сте забелязали, не обичам да правя постове от рода на "планувано-за-прочитане-през-период-от-време" чисто и просто защото знам, че ще прочета коренно различни книги и е безсмислено да си давам обещания, които няма да изпълня. Още по-безсмислено е да лъжа и вас. Така или иначе обаче смятам в началото на 2017 отново да направя такава публикация, каквато направих и тази, тъй като ни очакват доста интересни книги през идната година и нямам търпение да си направя списък за поне 10 от тях. А тези 3 непрочетени книжки, на които не обърнах внимание, на тях все някога ще им дойде времето *надявам се*.

2016 беше интересна година. Колкото тъжна, толкова и весела. От гледна точка на литература, както вече казах, за мен тя бе доста продуктивна. Посетих и Пролетния панаир на книгата в София, на който се запознах с Георги Господинов (още ми е !!!). Покрай непостоянното ми водене на блог видях, че младите четящи наистина сме много и знам, че с радост мога да опонирам на всеки един възрастен, който ми каже "Младите не четат". Ние четем. Ние обичаме да четем. Ние ще ставаме все повече през идната година. Пожелавам на всеки един от вас хубава и щастлива 2017 и весели празници. Бъдете добри и се обичайте. И четете, за да ви има още по-живо.

С много обич,

Кристина

понеделник, 19 декември 2016 г.

орех / writings vol.7

сърцето бие на кухо
и удърът му всеки път
е тих
адски силен в тишината
а вътре в него празно е
и боли?
разчупено е като орех
а ядката отдавна е изядена

разпада се на две
а после и на своите съставни части
по черупката на ореха
остават от счупеното мънички следи
и вярвай ми, няма как да се премахнат

но каква мъдрост е това
когато тя със себе си си взима
сякаш за зямана
целият му плод на пустото сърце
и остава празно
остава кухо и умряло

как живее се
със самата смърт
в гърдите ти
как се спира
необратимото
когато то не иска
още малко да го няма

а сърцето бие и боли
безцелно в тишината
като орех с изядена от
някой безподобен плъх ядка
си стои
в гърдите удря се
и тихичко шепти си
сладки приказки
със тъмнината

но аз съм тук все още
и чакам го да спре
да се обърне от орех в камък
и да спре да шава без да има смисъл
или с удърът си то да носи някаква промяна

все някога си знам че и то ще спре
откат ли ще даде
ще започне ли биенето да забавя

(не знам,
но)

сърце без душа не диша дълго
и от него няма смисъл

както и от орех
без ядка вътре в него
...
само със черупка за заблуда
че смъртта я няма


Кристина Димова

неделя, 4 декември 2016 г.

тричане / writings

и като куче влача се
в краката ти
и се моля
още да ме искаш

като мръсен пес
скимтя и лая
държа се за теб
като за сламка
удавник

но ти не чуваш
и не виждаш
мълчиш и мислиш си
че за добро го правиш

и започваш да въртиш
с любов да ме душиш
да ме премяташ
да ме караш да летя
по начин, който
пеперудите в стомаха ми
не искат

и го правиш за да не
развия бяс
за да стоя при теб
и да скимтя
да не бягам
да не ръмжа
и под масата да не шавам

но какъв кокал е това
щом е прогнил
и мирише на чернилка
и умряло

от страх се моля да не полудея
за да не ме убиеш

но не е ли по-добре
да ме обесиш веднъж завинаги
?
отколкото за мое собствено добро
всеки път да ме убиваш бавно
и да го наричаш тричане

...

и като куче влача се
в краката ти
и се моля
да се смилиш
и още да ме искаш
(но да знаеш,
това е от страх
да не умра,
не защото те обичам)


Кристина Димова

четвъртък, 1 декември 2016 г.

I love poetry. vol.2

Здравейте. Отново съм тук с поезия по две ясни причини:
1. В книжен застой съм, а и освен в четенето, застоят ми се проявява и в писането. 
2. Навън студът е толкова сух и щипещ, всички имаме нужда да се стоплим.


"Жената и мъжете, които бях" - Димана Йорданова


"Там, където не сме" - Георги Господинов


"Шепа лъскави череши" - Мария Донева



Milk and honey - Rupi Kaur


Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее.”
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Аз я обичах, понякога - тя мене също.
В ръцете си имах я нощи такива.
Безспир я целувах под простора небесен.
Тя ме обичаше, понякога - аз нея също.
Та можех ли да не обичам големите нейни очи!
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да мисля, че я няма. Да чувствам, че я загубих.
Да слушам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
Стихът се сипе в душата ми като роса по тревата.
И няма значение, че любовта ми не я задържа.
Нощта е тъй звездна, а тя не е с мене.
Същата нощ, същите бели дървета.
Само ние не сме вече същите.

Пабло Неруда - Тази нощ
(превод от испански: Диана Павлова)

Надявам се, че поне в едно от тези неща сте намерили някаква частичка от себе си. А аз се надявам да не заспя зимен сън като мечките и най-накрая да се разсъня от писането и четенето на нищо. 

С обич,
Кристина.