понеделник, 31 октомври 2016 г.

17.

17. 17 нови вдишвания. 17 нови стъпки. 17 начала. 17 години.




17 години обикаляне в търсене на себе си 











*и много други места, но тези снимки са ми любими*

17 години обич.






*и всички други човечета, с които по една или друга причина нямаме снимка. обичам ви.* 

17 години прекрасни моменти. Прекрасни хора, спомени, книги, неща.

След 17 години научих много повече от 17 неща. Най-важното от тях обаче е, че хората идват и си отиват. И че независимо дали ти ще ги оставиш, или те теб - в сърцето ти винаги ще има едно специално място за тях. Дори да сте скарани. Дълбоко в себе си ще знаеш, че ги обичаш. И това е следващото важно нещо: обичай. 
Научих и, че съм огън и нищо повече. Че се смея, че плача, че както съм незначително пламъче, така мога да стана и планински пожар. Че няма значение дали на някого му е неприятно, че се се заливам от смях, че говоря и че обичам силно. Аз просто съм. И ми харесва да съм
Благодарна съм за всичко, независим дали е хубаво, или лошо. Заради тези неща виждам себе си пред огледалото всеки ден. Виждам се и се обичам повече от всякога. И съм горда най-вече с това. Че най-после се научих да обичам себе си толкова, колкото и другите. 
Че най-после се научих да обичам дори това, което си мисля, че мразя. 

Написах този пост за себе си. И толкоз. Искаше ми се просто да запечатам 17тото си вдишване в една публикация. Вдишвам. Издишвам. 

Вече съм в очакване на 18тата чиста глътка въздух. А докато я чакам - ще си бъда. И толкоз. 

сряда, 19 октомври 2016 г.

The Procrastination Tag

 Здравейте. Познайте кой отново няма нова прочетена книга, която толкова да го е грабнала, че
да напише ревю за нея. Точно така, аз. Може би една от причините това да е така е, че когато се прибера от училище, просто мързелувам. И ако за някои от вас мързелът се изразява в това да седне и да чете книжка, то за мен той означава чисто и просто взиране в една точка и мислене за живота, безцелно философстване и отлагане на почти всичко за вършене *Меркурият ми в стрелец крещи в момента*. Точно заради това реших, че днес, когато съм си у нас и лежа с 344654 пакета носни кърпички до себе си, е перфектното време да напиша този пост. Благодаря на Лияна, че ме тагна. На свой ред аз тагвам ТедиСю и Катерина иии всеки един от вас, който иска да напише причините, поради които отлага каквото-има-за-правене.





Ето ги и причините, поради които отлагам общо-взето-всичко:

1. Както вече казах – взиране в една точка и мислене за живота. При мен този крайно екзистенциален момент може да продължи цяла вечност. Стига да не се скарам със самата себе си по някой въпрос де. Всичко си ми е наред, наистина. :D

2. Макар и да казах, че понякога отлагам четенето, защото просто стоя и гледам тавана, истината е, че книгите също са фактор предразполагащ отлагането на дадени дейности. Не за друго, просто стига книгата да е достатъчно добра, мога да изоставя целия си живот, за да я довърша * „Играч първи, приготви“ се е идеален пример*.

3. Когато съм първа смяна, основна роля играе следобедния ми сън. Мога да спя само един час, но след тази дрямка ми трябва още толкова, за да се разсъня и да започна да функционирам нормално. Така че ако сметнем, че съм си легнала в 3-4 следобед и съм станала към 5, то до 6 ще осъзнавам къде се намирам *защото след всеки следобеден сън се случва точно това*, после ще започна да се взирам в една точка *връщаме се към главната причина за отлагането на дейности*, ще стане време за вечеря и ... Схванахте идеята. Затова гледам вече да не спя следобед. :D

4. И тук следват няколко сайта, които допринасят доста за това да не върша каквато и да е ползотворна дейност:

4.1 Facebook – Разглеждам разни страници от типа на bored panda, aj+ и т.н. 

4.2 Instagram  – Гледам клипчета от типа на „как да си сготвим еди-какво-си“, търся астро memes и пр. Също обичам да гледам и буукстаграм профили. На тях сякаш им отделям най-голямо време.

4.3 Youtube – Гледам asmr *съдете ме ако искате, но тези видеа са едно от малкото неща, които успяват да ме отпуснат и по този начин да ме приспят. В началото и на мен ми бяха странни, но с времето свикваш със своите собствени странности :D*, bookshelf tours, diy клипчета *никога не правя нещата, които показват, но изпитвам вътрешно задоволство като ги гледам :D* ииии стари клипчета на tsvetoslavtsonev, danisnotonfire, TED-ed, epicreads и на много, много, мнооого други ютубъри. А, обичам да гледам и клипове, в които хора се гримират, показват грим колекцията и всичко останало свързано с грим. :D

4.4 Tumblr – гледам zodiac aesthetics или просто си скролвам на dashboard-а.

4.5 Snapchat – филтрите. мога да стоя, да ги сменям *особено смешните* и да се заливам от смях ей така, защото вътрешно съм на 3 години.

5. излизането с приятели е нещо, което хем е фактор за отлагане на дадени неща, хем и него понякога го отлагам, ако ми се седи у нас. но да, мисля, че се брои.

6. Вкарване в ненужни драми *а тук луната ми в лъв направо си реве* от моя страна. Ако са драми на приятелите ми, не са ненужни, защото са ми приятели, сеш‘ се.

В крайна сметка най-големият ми проблем е блеенето в една точка. Дали у нас, дали в училище,
или някъде другаде, нещата, които най-много ме разсейват от по-важните дейности , са моите мисли. Някъде, някога обаче е казано, че мислите създават реалността. Затова ако се чувствате неудобно от факта, че губите ценно време в екзистенциални мисли, просто се опитайте да насочите мисловната си дейност към нещо хубаво. Нещо слънчево и добро. Така макар и да отлагате учене/четене/разговор, поне реалността ви ще стане една идея по-красива. И най-вече ще сте с усмивка на уста. А това, което трябва да се направи и е неизбежно, все някога ще се случи.

П.С. Това не бива да ви е оправдание да не правите и нужното. Просто казвам, че не трябва веднага да скачате да вършите нещо. Може просто да си отделите време за себе си.

С обич,

Кристина 

Ето и профилите ми в социалните мрежи, които споменах по-горе:

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

The Autumn Book Tag

Здравейте. Както виждате заглавието, днешната публикация е свързана с един таг, който почти всички направиха през изминалите няколко седмици, а именно The Autumn Book Tag. Бях тагната от сладураните от knigabezime, като тяхната публикация поне до този момент е в инстаграм профила им. На свой ред тагвам Сю, Лияна, Цвета и Катерина. На Лияна се извинявам, че все още не съм публикувала нищо по повод нейния таг, но ще го направя в най-скоро време. Някак си ми се искаше да отметна есенния таг преди есента да е приключила. :D
1. Кое е любимото ти нещо в есента?

Есенните листа. Красивите залези, които карат света да прилича на едно голямо оранжево листо. Мрачното небе. Факта, че мога да нося тениска и дънки без да ми е некомфортно с поне една от тези две дрехи. Одеялото, с което се завивам на дивана в хола, след като се прибера от училище. Истината е, че ако бях на 11-12 най-вероятно щях да спомена и рождения си ден, но вече не го приемам като основна причина да харесвам този сезон. А аз обичам есента най-вече заради поетичната красота на смъртта, която Септември носи още с първия ден от идването си. 

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

 „Хамлет“ от Шекспир, тъй като миналата година ми се наложи да я прочета, не защото умирах от  желание, а защото трябваше. Истината обаче е, че не подозирах, че ще ми хареса толкова много. Трябваше да се досетя, че ще стане така, защото обожавам трагедии и трагични герои + Хамлет ми напомняше адски много на Анакин Скайуокър *Анакин <3*. И, така де, това Шекспирово произведение си има специално място в сърцето ми. 

3. Коя книга ти напомня есента?

Делириум от Лорън Оливър. Освен цялата история с невъзможната любов, има нещо много романтично в нея, мило, уютно и все пак тъжно - точно като за есента. Докато я четях, си представях героите, обстановката  и пр. в онези типични есенни цветове, които всички ние виждаме от Септември до Ноември.

4. Коя корица ти напомня за есента?

Корицата на третата книга от поредицата „Подземни хроники“ на Сюзън Колинс, авторката на
„Игрите на глада“. Виждам, че историята на Грегор не е особено популярна в книжното общество, а според мен определено трябва да и се даде шанс. Най-общо за поредицата: middle aged книжки с привкус на игрите + Пърси Джаксън. Смятам, че на доста от вас ще ви допадне.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Нямам такава. Хелоуин е готин празник, но за човек, който приема 31 Октомври като чисто и просто рожден ден, значението, което му се придава през последните години, не е чак толкова голямо. Ако трябва обаче да спомена книга, която може да накара сърцето ти да бие от страх и напрежение, докато я четеш – то това е „Мизъри“ на Стивън Кинг. Изключително противоречива книга спрямо впечатленията на читателите ѝ. Аз лично съм от хората, които я обичат. Не случайно е на рафтчето ми с любими книги в Goodreads.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Нямам такъв, тъй като не обичам да гледам хоръри. Споменавайки Мизъри обаче съм длъжна да спомена, че по книгата има филм, за който съм чувала, че е доста добър. Ако ви се гледа нещо по роман на краля на хорърите, може да му хвърлите едно око.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?

От официалните премиери – Gemina на Джей Кристоф и Ейми Кауфман,втората част на поредицата Илумине. Предполагам скоро ще бъде пусната от издателство ЕГМОНТ и по нашите книжарници, така че нямам търпение да се насладя на превода ѝ. 

8.Коя филмова премиера очаквате през есента?

ДОКТОР СТРЕЙНДЖ, КОЙТО ИЗЛИЗА МАЛКО СЛЕД РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН! MARVEL, БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДАРЪКА. А само да спомена – Rogue One излиза през Декември, така че очаквам все готини филми. 




Макар да обичам пролетта една идея повече от есента, то този толкова оранжев и пъстър сезон има специално място в сърцето ми. Още в отговора на първия въпрос обясних защо. Надявам се оставащите по-малко от два есенни месеца да ви донесат само хубави емоции. Това е всичко от мен засега. 

С обич,

Кристина.

вторник, 4 октомври 2016 г.

жена ≠ инкубатор

 Демократична Европа. Полша. Трети октомври. Десетки хиляди полякини протестират. Срещу какво ли? Срещу отнемането на базисните им човешки права. Срещу това да бъдат не хора, а инкубатори

 Бясна съм. Разстроена. Ако бях жена в Полша в този момент щях да се чувствам и застрашена. Преди да облека целия си гняв в думи обаче, смятам да ви запозная с фактите около случая със забраната на абортите в Полша. 

 Европа е един от най-демократичните континенти спрямо свободата на словото, облеклото на
отделния индивид и пр. , но демокрацията тук се изразява най-вече в правото на избор. Едно от нещата, които една жена има право да избере, е дали да направи аборт, или предпочита да запази плода в себе си. В някои европейски държави обаче абортът все още не се извършва стига жената да поиска, а си има специални изисквания – одобрение от специалист, забременяване след изнасилване, проблем с плода, застрашаване живота на жената и най-накрая, но не толкова често гледан фактор, е и социално-икономическото състояние на майката, износваща детето. Страни наложили тези норми са Финландия и Исландия. Други
обаче забраняват аборта и единствената възможност една жена да абортира е, ако нейното или здравето на плодът са застрашени. Това „вето“ на абортите е наложено в Лихтенщайн, Андора и Ирландия. В трети страни като Сан Марино и Ватикана няма изключения и абортът е незаконен по всички параграфи.В последните две категории жените, които са абортирали по причина, която не попада в закона, подлежат на наказание и може да се наложи да карат присъда до средно 3 години. След заседание на парламента в Полша обаче има огромен шанс тази държава също да попадне в третата категория и абортите там да бъдат забранени независимо всички останали фактори. До този момент полякините попадаха някъде между първата и втората категория. Да, абортите в Полша бяха забранени и до този момент, но здравословните и психологическите проблеми на жената, забременяването чрез изнасилване и застрашаването на живота на плода или родилката се взимаха под внимание. Още по-страшното е, че има шанс контрацептивите, които жените приемат, за да предотвратят нежелана бременност, също да бъдат забранени. Така предпазването от аборт става още по-трудно и дори неизпълнимо. Поради факта, че предложението за налагане „вето“ на абортите в Полша бе взето под въпрос от парламента и бе предложено за по-нататъшно четене, десетки хиляди полякини излязоха на протест на 3 октомври, иначе казано – този понеделник. И дотук с фактите.

 Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Не виждам просто два яйчника и една матка. Не виждам в себе си животно, което е тук само за да помогне продължаването на биологичния ни вид. В себе си виждам умения, разум, може би тук-там някое късче талант. Но не виждам само един бъдещ издут корем. Нито виждам две ръце, които трябва само да чистят, да готвят, да перат. И не, не казвам, че е лошо да искаш да си майка и в
това да се корени смисълът на живота ти – напротив, но не е нужно да го правиш, ако не го усещаш в себе си. В гърдите си не виждам само средство за кърмене. В себе си виждам човек. Съмнявам се, че полякините виждат нещо друго, когато се вглеждат в огледалото. Тъжно е обаче, че някои жени са закърмени не само с мляко от майчината гръд, но и с идеята, че те са тук само и единствено, за да продължат рода чисто биологически. И че са по-долу от мъжете. Защото признавайки го или не, момиченцата, които ще се родят след забранен аборт, ще си изградят същите ценности. Те ще смятат, че трябва да се подчиняват и че единственият смисъл да са тук, е да си разтворят краката първо за да забременеят и после за да родят. А средностатистическият полски мъж все още ще носи панталоните и няма да му пука и ще си разтваря краката колкото си поиска. И най-жалкото е, че полският мъж не е единственият.

Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Но Полша вижда в жените си точно това. И дори факта, че в тази държава има най-много църкви на глава на населението, не може да оправдае отношението към жените. Защото религията невинаги е равна на фанатизъм. А този фанатизъм, който проявяват полските депутати, очевидно е примесен с огромна доза фашизъм. Защото да поставяш нечий живот пред друг, е недопустимо. Да отнемаш правото на някого да прави това, което поиска с тялото си, е недопустимо.  Да се държиш с една жена сякаш е по-малко човек от теб, е недопустимо. Защото правата на жените са човешки права. И ако полякините са инкубатори и ако правото им да раждат, всъщност е задължение, тогава силно се надявам, че полякините ще родят. Ще родят мисли, идеи и ново и чисто начало. Защото всички жени можем да попаднем в тяхното положение във всеки един момент. Затова бъдете Тях. И бъдете Идеята. Ако не искате – не раждайте нищо друго. Ако искате, родете дете. Помнете, че в момента имате поне това право на избор. Борете са за него, както те се борят в момента. 

Демократична Европа, но май не съвсем. Трети Октомври, но за полякините е нашият трети Март. Десетки хиляди от тях бяха навън и все още се борят за себе си. И го правят мирно. И го правят с любов. Не защото са жени, а защото са хора. Защото и жените имат права наравно с мъжете. И докато това се случва в Полша, никой не гарантира, че утре няма да се случи и тук. Затова помнете, че сте идеята. И че не сте просто една матка и два яйчника. Че това дали ще родите, или не си е ваше решение. Затова – вгледайте се в огледалото отново – вие сте майка, учител, лекар, готвач, шофьор и пр. Вие сте жена. А жена е равно на човек, не на инкубатор.


Източници:





събота, 1 октомври 2016 г.

September wrap up

Здравейте. Отново съм тук с книжна равносметка, този път обаче тя е за Септември. Да, някои от книгите, които ще видите, са част от лятната ми „прочетено-през-лятната-ваканция“
купчинка, но тъй като ги прочетох през вече изминалия месец смятам, че мога да ги включа и в този пост. И така, нека да започваме.


1.       Въглен в пепелта – Сабаа Тахир – 5/5
Това беше първата книга, която прочетох през Септември. Една от причините да ме грабне е историята. Изключително много ми напомня като заряд и енергия на прочетеното в „Гневът и зората“. Любовта тук обаче не е никак натрапчива, напротив, прокрадва се помежду другото из всички останали сюжетни линии.  
Всичко в книгата напомня на стара легенда от персийските страни. Героите също са сложни, не са типичните YA персонажи. Оценката ми е 5/5, тъй като книгата, поне за мен е глътка свеж въздух и е нещо по-нетипично от всички останали юношески романи. С нетърпение чакам превода на втората част *дано я преведат, данооо*

2.       Кажи ми три неща – Джули Бъксбаум – 5/5
Много сладка книжка, прекрасна за разтоварване след дълъг учебен 
или работен ден. Всичко в нея може да те накара да се усмихнеш. Няма смисъл отново да обяснявам какво ме очарова в нея, можете да го прочетете в ревюто ми, което ще оставя тук.

3.       Хари Потър и Философският камък – Дж. К. Роулинг – 5/5
Обясних в миналия си пост как това всъщност е първата ми среща, или поне в книжния свят, с Хари и магическия свят на тази световноизвестна поредица. Влюбих се в книгите и определено се радвам, че им дадох втори шанс.

4.       Избрани стихотворения – Т. С. Елиът – 5/5
Истината е, че антологията на Елиът стоеше на currently reading рафта ми в goodreads от цяла вечност. Не знам защо, но все не намирах момент, в който да усетя, че съм готова да посветя себе си на пълната със символи поезия на един от най-големите модернисти в не само съвременната, а и световната литература. Ако смятате, че можете да отделите цял ден *минимум* на стиховете на Елиът, ви препоръчвам с 2 ръце този сборник. Още един от големите плюсове на това ново издание е и невероятната му корица *кхм, също така е и с твърди корици, кхм*. Но наистина, заслужава си да се докоснете до творчеството на поет от такава класа. Суперлативите по негов адрес са напълно заслужени.

5.       Хари Потър и Стаята на тайните – Дж. К. Роулинг – 5/5
Знам, че на повечето от вас не харесват именно тази книга от поредицата. Обаче. Едно голямо Обаче. Сантименталността ми се обади чрез спомените ми още от времето, в което за пръв път гледах филмите *все още не съм гледала последните два, защото си обещах, че първо ще прочета книгата. трудно е да се живее в свят пълен със спойлери за Хари Потър :)))))))*. Влюбих се в екранизацията на втората част от историята за магическия свят на Хари. И ето ме тук, седяща и обичаща книгата двойно повече. Все още не съм маркирала всички книги от поредицата като прочетени, но до този момент тази ми е най-любима.

6.       The Raven King – Маги Стийвотър – 5/5
О БОЖЕ ГОСПОДИ КОЛКО НЕВЕРОЯТНА Е ТАЗИ КНИГА! ПОСЛЕДНАТА КНИГА! ТОЛКОВА ДОБРА! Всяка думичка в четвъртата и последна книга от поредицата „Момчетата от академия „Алионби“ е пример за емоционална наситеност. Героите бяха развити докрай, всички показаха истинските си лица и краят.... не го очаквах.Наистина не го. Иска ми се да можех да прочета поредицата за пръв път,да се потопя в „Пророчеството на гарвана“ сякаш никога преди не съм я чела, но за съжаление не мога... Надявам се обаче някой ден да ми остане време и да препрочета поредицата. Препоръчвам я на всеки един от вас с две ръце и две крака. Страхотна е.

7.       Жената и мъжете, които бях – Димана Йорданова – 5/5
Една от най-добрите съвременни поетеси. Обожавам начина, по който си играе с думите. Обожавам и емоционалността и, начинът и на изразяване. Смятам, че това е една от стихосбирките, които си заслужава да си купите. Казвам една от, тъй като в това море пълно с все повече и повече нови стихосбирки от току-що излюпили се поети, тази, за която ви говоря тук, си струва да бъде прочетена.
8.       Хари Потър и Затворникът от Азкабан – Дж. К. Роулинг – 5/5
Наистина не смятам, че има нужда да обяснявам защо обичам тази книга. Дори не знам защо трябваше по-горе да казвам нещо за първите две части от поредицата. Обичам света на Хари и
това е.

9.       Milk and honey – Rupi Kaur – 4/5
Стихосбирката доби популярност през изминалите месеци. Това беше и основната причина да искам да я прочета. Нещата, които най-много ми харесаха в нея, са в първата част от сборника със стихове. Почувствах ги много близки до себе си. Махам една звездичка, защото не смятам, че някои от нещата трябва да бъдат публикувани. Заради това и тук ще сложа и trigger warning: rape, abuse.

Септември беше добър. Началото на есента бе благосклонно и откъм книги, и откъм учебния процес, тъй като до този момент не съм имала никакви проблеми и се справям изненадващо добре като за първи месец. Надявам се Октомври да бъде също толкова милостив към мен, ако не за друго, то поне защото идва рождения ми ден *хехе, 31 октомври, хехе*. Пожелавам ви един хубав месец изпълнен с нови книги и хубави емоции. Пожелавам си го и на себе си, защото кой не иска още един щастлив месец?

С обич,

Кристина.