вторник, 13 септември 2016 г.

Отива си лятото, идва есента - summer wrap up + back-to-school


Здравейте отново. След 5 минутно мислене какво точно да напиша в увода на публикацията, за да не звучи като "разпъване на локуми", реших тя да остане само с поздрав като въведение. Не за друго, а защото смятам този път не само съзнателно, а и повече от очевидно да разделя поста на две части - едната за ваканционната ми книжна равносметка, а другата - "Отново на училище"... или нещо от този род. И така. Това беше импровизираният ми увод. Приятно четене.

1.  Ваканционна книжна равносметка

Толкова съм доволна от това, което прочетох, защото някои  от прочетените стояха на TBR рафта ми от години *кхъм, Хари Потър, кхъм*. Книгите са около 18? Мисля? Може би плюс-минус още няколко са, тъй като често не смятам прочетеното от задължителната литература, но не мисля, че точната цифра има  толкова голямо значение. Важното за мен е, че успях най-после да отделя заслуженото внимание на книгите, което заради задълженията през учебната година *оправдания* не успях да им дам.

 
Любимата ми книга от самостоятелните, които прочетох това лято, определено е Бъдеще на Дмитрий Глуховский. Антиутопичната реалност, която руският автор е създал, е изградена уникално, всеки един от героите беше развит, имаше препратки към Библията *и не само към нея, но те преобладаваха* и най-важното за мен поне: историята звучеше плашещо актуално. „Бъдеще“-то на Глуховски определено се нарежда на второ място след „Играч първи, приготви се“ при най-добрите романи, до които успях да се докосна тази година.
 
 Време е на поредиците, да. Първите две части на поредицата за „Хари Потър“ от Дж.К.Роулинг, точка. Не смятам, че е нужно да обяснявам защо се влюбих в историята, героите, света и пр. Мога само да се извиня на себе си и на книгите, че не съм им обърнала внимание по-рано. И все пак – по-добре късно, отколкото никога.

Ето ги и всички книги, които прочетох през ваканцията и оценката ми за тях:

„Аз преди теб“, Джоджо Мойс – 5/5
„Прикачен“, Рейнбоу Роуъл – 5/5
„Тя се наслаждава на дъжда“, Мария Донева – 5/5
„Чичовци“, Иван Вазов – 2/5 *Да ми простят всички обичащи тази повест, за мен беше безкрайно безинтересна. Разбирам, че показва българския манталитет по време на Възраждането и пр., но не беше моето нещо. *
„Друговремец“, Диана Габалдон – 5/5
„Гераците“, Елин Пелин – 5/5
“Kindred Spirits”, Рейнбоу Роуъл – 3/5
“Blue lily, lily blue”, Маги Стийвотър – 5/5
„Стъкленият трон“, Сара Дж. Маас – 4/5
„Гневът и зората“, Рене Ахдие – 5/5
„След теб“, Джоджо Мойс – 5/5
„Стъкленият похлупак“, Силвия Плат – 5/5
„Бъдеще“, Дмитрий Глуховски – 5/5
„Среднонщна корона“, Сара Дж. Маас – 5/5
„Симетрия“, Захари Карабшлиев – 3/5
„Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир – 5/5
„Хари Потър и философският камък“ – 5/5
„Избрани стихотворения“, Т.С.Елиът – 5/5
„Хари Потър и стаята на тайните“ – 5/5

И това е списъчето ми с „прочетено през лятната ваканция“. Нямам "планирано" за Септември. Рядко планирам какво ще чета. Времето ще покаже, а аз силно се надявам тази учебна година да ми остане време да чета.

2. Обратно на училище - идеи за по-сериозно учене

И ето че настъпи този период от годината, в който трябва да се сбогуваме със спокойствието на
лятото, за да пристъпим смело училищния праг. Факт е, че невинаги това, което се случва в училище ни харесва, но то, както и всичко останало покрай нас, носи както своите минуси, така и своите плюсове. За мен най-големите позитиви са, че се чувствам доста по-ангажирана от обикновено и след всеки учебен ден имам нови истории за разказване *макар и невинаги те да са позитивни*. Истината обаче е, че макар и да съм от хората с отличен успех, аз често пренебрегвам някои уроци, още по-често ме мързи разбира се, но най-лошият ми училищен навик е отлагането на ученето. Или на проектите, които имам да правя. Въобще каквото и да е, ако е свързано с определена дата – аз най-често го отлагам и то колкото се може повече. Все пак силно се съмнявам да съм единственото човече, което да постъпва така спрямо училището. Поради тази причина сега ще се опитам да ви предложа няколко метода, чрез които да направите ученето/правенето на домашни, проекти и т.н. по-приятно. Силно се надявам в края на учебната година с гордо вдигната глава да кажа, че съм спазила своите съвети и мотивацията ми да не изчезне след първия месец *най-често става така, но да не предизвикваме съдбата*. Та, ето ги и съветите:

1)      Разграфете си в някоя тетрадка *няма значение каква е* всички учебни месеци и дните от съответния месец. В кутийките/редовете/каквото-там-сте-решили си запишете всички важни контролни, предавания на доклади, изпитвания и пр. Така ще можете да планирате времето си много по-удачно. През дните, в които не ви се налага да учите за утрешния тест по *нещо*, е хубаво да седнете и да си научите за някое изпитване в близкото бъдеще. Всички знаем колко неприятно е, когато ни се струпат повече от 2-3 контролни и устни в един ден.


2)      Постарайте се да учите далеч от телефона си. Знам колко клиширано звучи, но наистина – опитайте се да го оставите възможно най-далеч. Колкото повече се разсейвате, толкова по-бавно ще става ученето. Съдейки по своето темпо за учене със и без телефон – разликата е около 2 часа. По-малко отделеното време е в полза на момента, в който мобилното ми устройство отсъства, то е ясно.

3)      Ако обичате да слушате нещо, докато учите, можете спокойно да си направите плейлист в Spotify, last.fm  и пр. По-добре в такъв сайт, отколкото в youtube, тъй като знам, че след 20тата минута на учебния процес, ще си кажете, че искате почивка, ще си пуснете някой влогър и... Всичко е загубено, да не се лъжем. В Spotify има специални плейлисти за учене, но повечето от тях са с класическа музика и ако не обичате такава – предложението ми е още в първото изречение.

4)      Ако пишете бързо в училище и не сте от хората с особено прилежни тетрадки *аз*, можете да промените това, когато седнете да учите у вас. Купете си цветни химикали, маркери за подчертаване, листчета за отбелязване и направете учебния си план толкова хубав, колкото ви се иска. Като допълнение ще кажа, че докато се чудите коя дума да подчертаете, ще сте си прочели всички записки от часа по *нещо* и най-общо казано: ще сте си понаучили. Същото нещо можете да правите и с учебниците, а ако не искате да използвате химикали в тях – винаги можете да подчертавате с моливчета. Направете си легенда за това кой цвят какъв е като предназначение и т.н. Ще ви стане много по-приятно да учите, повярвайте ми.

5)      Отделяйте по 5-10 минутки за почивка, защото аз поне след 1 час плътно учене изпушвам. Тази почивка обаче отделяйте за хапване и пийване на вода/сок/нещо-друго, защото вземете ли си телефона.. Хм, върнете се към точка 3 и изречението „Всичко е загубено“. Отнася се и за  случая с телефона.

6)      Гледайте да слушате в час. Причината да уча по средно 1 час е точно в това, че научавам всичко в 40-те минути, в които преподавателите ми си изнасят урока. Трудно е, когато се разсейвате лесно, но започнете ли поне мъничко да внимавате, ще видите, че няма да ви се налага да си удряте главата в учебника и да се молите на всички Богове за помощ.

 И това е. Това са съветите ми не само за мен, но и за вас, тъй като всички имаме нужда от някаква мотивация. Надявам се да ви помогна по някакъв начин. Старайте се да намирате по нещо хубаво във всичко, колкото и да е трудно. Казва ви го човек, който има способността да мрънка безбожно дълго време, стига да пожелае. Стискам палци на всеки един от вас това да бъде вашата година, но все пак не се вкарвайте във филма с обещанията, че „Тази година всичко ще е различно!“. Тази година ще е каквато си я направите. Не започвайте със свръх големи очаквания. Вършете си вашата работа и всичко ще бъде чудесно. И вярвайте в себе си де, това е най-важното.

С обич,

Кристина.

П.С: Постове тип back-to-school:





петък, 9 септември 2016 г.

„Кажи ми три неща“ и три причини да прочетете тази книга

Здравейте! Отново съм тук след около 1 месец отсъствие. Макар и да съжалявам, че нямах възможност да пиша ревюта и постове през този период от време, съм и доволна, защото успях да отметна много от книгите, които стоят на TBR лавицата ми. Една от тях беше и „Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум, за която ще ви говоря днес. Е, нека преминем към основната част на тази публикация.

Какво би станало ако човекът, от когото най-много се нуждаеш, е някой, когото никога не си срещал?
Аз: Кажи ми три неща, които не знам за теб. Освен името и всичко останало.
НН: добре. (1) мога да правя страхотническо сирене на грил. (2) преди една година бях напълно различен човек. (3) ... не знам. май няма да го споделя.
Аз: Е, хайде, де. И без това нищо не споделяш.
НН: (3) харесвам те.
Аз: (3) И аз теб.

Извадка от книгата, която издателство ЕГМОНТ са поместили като част от резюмето.

Първа причина: Историята

В „Кажи ми три неща“ се разказва за момиче на име Джеси от Чикаго, чиято майка е починала и известно време след смъртта ѝ, баща ѝ се жени за друга жена. Тази жена обаче живее в Лос Анджелис със сина си. И така, както най-вероятно се досетихте, Джеси и баща ѝ се местят при новата му съпруга. Там и се налага да започне живота си отначало. Ново училище, нови приятели... и нова любов. Малко след започване на учебния процес, Джеси вижда съобщение от анонимен човек в имейл пощата си. Прочитайки този имейл, тя, а и ние, се запознаваме с по-горе посочения в резюмето НН - човечето с никнейм Някой Никойски. Той се опитва да помогне на Джеси да се приобщи и да си намери приятели, но и да я опознае. След този имейл обаче всичко се променя. За да разберете как – прочетете книгата.

Историята е изключително сладка и ненатоварваща. Макар и такава обаче, тя все пак ни учи на доста важни неща. Едно от тях е да не съдим хората. Без значение дали причината ще е сексуалността им, външният вид или семейството, в което са израснали. В книгата си Бъксбаум
ясно показва, че поставянето на етикети с цел подигравка или отритване никога не е помогнало на никого. Дори и на тези, които ги поставят. Другото нещо, което ме накара да се влюбя в историята е, че е много достоверна спрямо нас, тийнейджърите. Нещата, през които преминават героите от „Кажи ми три неща“, са все такива, с които всеки един от нас може да се сблъска или вече се е сблъскал. Нищо не пречупено през призма, за да бъде по-забавно/интересно. Всичко, за което ще прочетете, е напълно възможно да се случи в реалния живот. И това е едно от най-хубавите неща в книгата. Истинността ѝ.

Втора причина: Героите

Обожавам герои, които са истински. Под истински разбирайте образи, в които всеки един от нас може да намери нещо от себе си. В „Кажи ми три неща“ персонажите са точно такива. Главната героиня – Джеси, е едно нормално момиче, което има своите проблеми и тревоги, което се притеснява, което понякога не може да сдържа сълзите си, което се ядосва. Доведеният ѝ брат има проблем с хомофобите, най-добрата ѝ приятелка от Чикаго е безнадеждно влюбена и т.н. Всеки един от тях е ярък и няма персонаж, който да не придава някакъв цвят на историята. Най-хубавото обаче е, че героите претърпяват развитие и в края на книгата ги виждаме по-различни. Пораснали и по-осъзнати. Не е ли това смисълът на тийнейджърските години все пак?

Трета причина:  Всичко в нея. Няма как да не се влюбите в тази книга.

Макар и повечето сюжетни линии да са обвързани с тайната самоличност на анонимния човек от имейла на Джеси, не смятам, че мистерията е най-важното нещо в книгата. Историята, героите, хуморът, начинът на разказване. Лекотата, с която действието се развива, любовта, която е неизменна част от „Кажи ми три неща“.  И истинността на всичко, което се случва и
всичко, което е романът на Бъксбаум. Това са причините, поради които аз се влюбих в тази книга. Повярвайте ми – ще се влюбите и вие.


 И така, това са трите неща, които ме накараха да се влюбя в книгата, но сякаш можех още в самото начало да започна с третото, защото няма какво да не харесаш в този роман. Книгата си заслужава и като допълнение ще кажа, че я препоръчвам на всеки, който е чел Simon vs the Homosapiens Agenda. „Кажи ми три неща“ ме държа будна до 2:30, но определено не съжалявам. Всеки, който иска да усети пеперудки в стомаха си, сякаш за пръв път се докосва до ефекта на влюбването – време е да притича до най-близката книжарница и да си вземе този прекрасен роман. „Кажи ми три неща“ е пример за читателското щастие, защото книгата на Бъксбаум не може да ти даде нищо друго освен позитивни емоции след прочита ѝ. А повярвайте ми – минаха около два дни, след като я прочетох, още се усмихвам при мисълта за нея.