четвъртък, 21 януари 2016 г.

Ревю на книга: Рейнбоу Роуъл - Carry On

  Мислех да го отложа. Мислех си „Мога да се сдържа, да мине малко време, твърде скоро беше последната ми публикация...“. Ама не мога. Без здравейте и другите формалности преминавам към важната част: ревюто на ‘Carry On’ от Рейнбоу Роуъл.

  Тази. Книга. Вижте, бях скептично настроена, не съм от хората, които си падат по цялата история с магията, предпочитам антиутопиите. Обаче тук представите ми за магьосници, феи,   вампири и пр. се преобърнаха на 180 градуса. Също така си мислех, че Роуъл за пръв път ще ме разочарова, тъй като началото не беше особено обещаващо. И тук се оказах в грешка. Тъй като не видях книгата в издателския план на ЕГМОНТ, то тя няма да излезе на българския пазар, поне не и тази година. За това се радвам, че ще мога да ви разкажа малко по-обстойно (а и по-достъпно за някои от вас, тъй като всичко, което съм чела/слушала за тази книга, винаги е било на английски) за какво се разказва, кои са плюсовете и минусите на това четиво и защо си заслужава да си я вземете още сега, дори и на английски.

 Предполагам повечето от вас са гледали клипове или са чели ревюта свързани с тази книга. Предполагам знаете и, че основните герои са Саймън – „избраният“ и Баз – вампирът. Около тях се случват и основните неща в книгата. Второстепенните герои са Пенелопе – най-добрата приятелка на Саймън, отличничка... Може да се каже, че има доста общо с Хармаяни, но не е нейно абсолютно копие. И да, Агата, която лично аз до самия край не можах да харесам. Беше твърде обикновена и като характер, и като държание за цялата магия, но си мисля, че това е и основната и роля в крайна сметка. Хм, мисля, че прозвището на директора на училището им, преведено на български би било Магьосникът, така че ще го наричам по този начин. *smth like a spoiler: Не го харесвах още от самото начало. Ама въобще не го харесвах. Остана така и до финала на книгата* Та, предполага се, че Саймън ще ги спаси от надвисналата над магическия свят опасност, а в същото време Баз всячески му пречи, поне до едно време. Забравих ли да спомена, че те двамата са и съквартиранти? Да, май пропуснах да го отбележа... Впрочем Агата е и гаджето на Саймън. Сега тези, които са чели „Фенка“, ще ме попитат „Ама Саймън  не е ли гадже с Баз?!“. Отговорът ми е: „Купете си книгата, за да разберете.“  Ох, какво още да ви кажа... Саймън не може да прави магии много добре, което за човек, който уж е най-силният магьосник, е повече от странно. А и по едно време става нещо-като-дракон?!  Шантава работа, нали? Да, знам, всичко звучи много объркано, то в началото е и точно така, но после нещата си идват на място. Съжалявам обаче, че не мога да ви кажа повече, защото иначе ще убия цялата магия, която тази книга носи, а тя никак не е малко.


Бях много предпазлива в началото. Роуъл ми е разбивала сърчицето цели три пъти и не исках това да се случи с такава сила още веднъж. Защо? Защото нито един от тези три пъти не бях подготвена за това, което предстоеше. Специално тази книга тръгна изключително спокойно и си казах, че явно е била по-неуверена, защото това е първият й толкова сериозен досег до YA фентъзи жанра. И тук се оказах в грешка, защото след втората част тя показа уменията си да пише и в тази област на художествената литература. Изключително описателна книга. В началото действието се развиваше малко бавно, НО вчера, когато довършвах книгата, се замислих, че е напълно нормално това да е така, тъй като самата тя е разделена на 4 части + епилог.  Не знам как съм си и мислела, че за 522 страници всяка глава ще започва и завършва с гръм и трясък. Както и да е, да се върнем към по-важното. Първите две книги са малко по-описателни и няма кой знае какво действие. По-скоро са тук за нас, за да се запознаем с героите, да навлезем в историята и в света на книгата. Междувпрочем светът, който Роуъл е създала, е изключително интересен, много добре построен, но все пак някои от нещата са с отворена вратичка, за да може ние да ги довършим в съзнанието си така, както ни се иска. На героите и давам 10/10, не защото всеки един от тях ми е харесал, а защото бяха развити до една или друга степен. Всеки един от тях преживя някаква промяна, като най-малка сякаш беше тази на Пенелопе, защото тя си остана същата особнячка и все пак сладурана, която винаги може да те разсмее. Най-любим от всички обаче ми остана Баз, защото... Ами Баз. Той е изключително многопластов като герой и някак си смятам, че той е основната цел на романа. Забавен, умен, остроумен, любвеобилен... И в същото време е вампир, макар и да няма почти нищо общо с днешното разбиране за вампири, което ни се наложи от повечето YA книги. Признавам си, обичам го и то доста и той определено ще остане като един от най-интересните персонажи от книгите на Роуъл, които съм чела до този момент. Казах ви, че бях предпазлива, че тя ще ми разбие сърцето отново, нали? Ами, разби го. На милиони парченца.  Дори в някакви моменти да се чувствате сякаш ви е писнало от описания и ретроспекции, всичко това си заслужава само и единствено за финала. Който беше уникален. Прекрасен. Всички положителни епитети, които мога да използвам на едно. Та, да, разби ми сърцето, обаче пак си заслужаваше. 


  Герои 10/10. Сюжет 10/10. Протагонист 9/10, защото понякога мнооого ме дразнеше. Баз 11/10. Книгата си заслужава. Роуъл не ме разочарова, дори и да имах опасения. Обичам я тази жена, но мисля, че това е повече от ясно. Само където заобичах и тази книга. Също така искам да добавя за тези от вас, които се притесняват, че ще се затруднят с английския: Не е за по-високо ниво от B2+. Да, имах непознати думи, но не бяха чак толкова много. Не претендирам за особено добър английски, така че смятам, че всеки един от вас би се справил. Това го казвам, защото в един блог видях, че едно момиче много иска да я прочете, но се притеснява, че няма да се справи, заради английския. Парите не са толкова много, мисля, че беше около 20 лева *меки корици* в Хеликон, така че ако искате да се хвърлите смело в дълбините на тази книга, направете го. Роуъл винаги си заслужава, но тази книга е особено добра и наистина, наистина е Триумф, както един критик се беше изказал за нея. Не мога да ви кажа, че това е всичко, което имам в съзнанието и душата си за тази книга, но наистина не искам да продължавам, защото така или иначе думите, които написах изобщо не са малко.  А сега, единствената формалност, която ще използвам в тази публикация, въпреки че тази книга е извън всякакви формални рамки:


Пожелавам ви един усмихнат ден,
това определено не е всичко,

Кристина. 

понеделник, 18 януари 2016 г.

Books I’m looking forward to in 2016


Здравейте отново. Замислих се дали искам да пиша за това, което в момента преживявам с Carry On и стигнах до извода, че ще изчакам да я приключа изцяло, за да ви запозная с историята. За сметка на това обаче много ми се прииска да напиша статия за книгите, които чакам с нетърпение тази година *повечето от които са от издателския план на ЕГМОНТ, много добър подбор от YA книги*. Също така след очакваните тази година книги на родния пазар, ще напиша и тези, които съм набелязала поне на този етап от годината. Е, нека да започваме.

„Тъмна Дарба“
Александра Бракен
 
Отдавна искам да прочета тази книга, защото много ми липсват такива четива в ежедневието. Не помня кога последно четох нещо антиутопично и наистина... просто ми трябва. Все пак антиутопиите са едно от нещата, които отново ме върнаха към четенето, когато бях в много дълга читателска пауза. Историята звучи интересно, а и освен многобройните влогове по повод „Тъмна Дарба“, прочетох и поста на Лияна, който допълнително ме накара да искам да прочета тази книга. Публикацията й ще сложа някъде в самия край на моята такава.
Защо не споменах цялата поредица ли? Защото имам проблем с книгите, в чиито истории се втурвам без да се замислям, че може и да не ми харесат. Силно се надявам тази да не е от тях. Пожелайте ми късмет.

Illuminae
Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Тази книга пък не знам защо. Историята не е от типичните, които чета. Корицата ли, името ли, не знам, нещо просто ме дърпа към нея. Наистина нямам кой знае какво да кажа, защото страня от влогове за нея, защото не искам да убия магията й, а в нея очевидно има такава.
Изглежда красива. И опасна. Изключително привличаща. Май е това. Просто искам тази книга. ЕГМОНТ, по-бързо.

‘Attachments’
Рейнбоу Роуъл

ХОРА. Тази книга ми остава и ще имам всичко нейно (или поне докато не издаде нова книга, която се очаква тази година? :D)!!! Убих се да я търся тази книга, в Хеликон я имат, но имат и Carry On и предпочетох нея. Както казах, изчакайте още малко за ревюто. Убедена съм, че има супер много от вас, които искат да се докоснат до магията на Саймън и Баз, за които са слушали от разни влогъри. Нямам. Търпение. За Attachments. ЕГМОНТ. ПО-БЪРЗО.


‘The Memory Book’
Лара Ейвъри

Набелязах си я, докато разглеждах издателския план на ЕГМОНТ. Звучи изключително
обещаващо, а и много искам да прочета такава история. Не, не само защото си падам по такъв тип книги, а и защото неотдавна гледах филм за момиче, което имаше краткотрайна памет и ми беше повече от интересно да видя как се развиват нещата. Мисля, че се казваше 50 първи срещи. Не е нещо кой знае какво, но за мен преди няколко години самата сюжетна линия беше „уооооооу“. Та да. Този филм провокира в мен желанието да прочета и тази книга.

‘Lady Midnight’
Cassandra Clare

Първо искам да започна с това, че силно се надявам издателство „Ибис“ да я пуснат, защото скоро, спомням си, четох, че е в издателския им план тази година? Което ме зарадва много
. Второ – не ми пука, ако Касандра просто замени имената на предишните и герои и ни продаде същата история. Имам нужда от това. Не, нямам нужда от „Реликвите на смъртните“. Да, не съм чела тази поредица. Обаче след „Адските устройства“ само аз си знам как жадувах още и още от историята (И от Уил де.). Една от най-големите ми надежди тази година е тази книга. Надявам се да не ме разочарова и дано, дано я пуснат.

Книги, които вече са издадени, но също искам да прочета

Рей Бредбъри
„451 градуса по Фаренхайт“

Прекрасни читателски отзиви. Хора, на които имам доверие, когато става на въпрос за книги
са ми я препоръчвали. Също така други са ми споменавали името на този автор многократно, говорейки за добри писатели. Дори не знам изцяло за какво става на въпрос. Но искам да я прочета. Просто да знам дали ще се влюбя в този човек, или ще го намразя. Доколкото разбрах с творчеството му няма как да останеш сив. А при мен сивото отсъства така или иначе.

Нийл Геймън
„Океанът в края на пътя“

Писател, който една от най-близките ми приятелки ми препоръча. Съответно и книгата. Още по-съответно го проверявам по-подробно и виждам, че е скорпион. Става ми един вид по-
близък. Решавам, че ще прочета книгата му, която имам от около половин година у нас. Чувала  съм и съм чела прекрасни неща за творчеството му не само от момичето, което споменах преди малко, но и от влогъри, а и съм чела критики спрямо него. Почти не остана причина да не прочета книгата му, така че след като се освободя от книгите, които имам да чета в момента, ще започна и неговата, която така или иначе е кратичка. Дано да ми хареса. Стискайте палци.

„Стъкленият похлупак“
Силвия Плат

А тази жена много я обичам. Пише божествено. Не знам защо пиша за тази книга тук, тъй като я започнах миналата година, но не я довърших, защото не бях толкова философски настроена. От малкото, което прочетох обаче, смея да твърдя, че за тази книга спокойно мога да възлагам
огромни надежди, защото просто предвещава брилянтно развитие. Пише простичко, красиво. Обичам я тази жена бе, това е, обичам я. И стиховете й обичам. Ако не сте чели нищо нейно, просто я потърсете. Ама веднага. Заслужава си, вярвайте ми.

‘The Raven Boys’
Maggie Stiefvater

Има я на български. Днес го осъзнах и желанието ми да я прочета стана още по-голямо. Чувала съм все хубави неща за тази книга и наистина смятам, че би заела голямо място в YA литературата. 10/10 представяне, дано и отвътре да е така.
Просто си я чувствам моя. Обаче, мноооого ви моля, ако някой от вас я е чел в български вариант, да ми каже, защото се колебая на кой от двата възможни езика да я взема. Благодаря предварително. Иначе съм влюбена в английската корица. И в цялата история, която не е от най-типичните. Надявам се и начинът на писане да ме накара да се влюбя.


Това е от мен засега. Ако някой може да ми предложи още нещо, което много му се е харесало през 2015, сега е моментът. Знам, че януари почти приключи, извинявам се, за което, но чак сега ми дойде музата за такава публикация. И защото е късно:

Пожелавам ви сладки сънища и много усмивки! 

Ревюто на Лияна


П.С.: Чакам и втората част от поредицата "Алена Кралица". Нямам търпение и за нея, защото обожавам първата част. Ще сложа линк към трейлъра и на първата, и на втората книга след този абзац. А сега наистина спирам с писането, защото това е четвъртата редакция на тази публикация.

Red Queen

Glass Sword






събота, 9 януари 2016 г.

Ревю на книга: Рейнбоу Роуъл - Връзка

Здравейте отново.

 От доста време не съм писала за книги и най-вероятно за никого няма да бъде изненада това, че отново ще пиша за книга на Рейнбоу Роуъл. Този път обаче ще го направя повече с информативна цел, отколкото да ви убеждавам да четете цялостното й творчество, защото видях, че издателство Егмонт ще пускат „Връзка“ (или иначе казано Landline) след броени дни. Съдейки по повечето български блогове свързани с книги, не смятам, че има публикации точно за тази, затова смятам, че ще е полезно да знаете с какво ще се сблъскате и в тази изключително сладурска книга на Роуъл.


 Историята отново е любовна. Не мисля, че това ще ви изненада. Този път обаче любовта е в криза, в случая кризата е в основата на разпада на едно семейство – това на Нийл и Джорджи. Двамата са заедно от доста време и дори имат две деца, но в един момент  фактът, че тя често ги пренебрегва заради работата си, се отразява доста зле на взаимоотношенията със съпруга й. Точно преди Коледа на нея и се налага да отиде да работи, защото е пред сбъдване на мечтата на живота си (а и тази на нейният колега и най-добър приятел). В същото време обаче Нийл вече е запазил билети за родния му град, където семейството се е подготвило да прекара празниците. Джорджи, подразбира се от разказаното до момента, отказва и след този отказ нататък психологическата й криза започва да расте все повече с всеки изминал ден, защото Нийл.. ами може да се каже я е „зарязал“. Чудите се какво общо има това със заглавието ли? Сега ще ви обясня. Умишлено ще прескоча доста голяма част от историята, за да стигна до момента, в който Джоржди открива, че може да контактува с мъжа си от миналото. Мъжа си от миналото ли? Да, точно така. С човека, който е бил Нийл,преди да се омъжи за него. Тя успява да се свърже само с този от миналото и никога с този от настоящето. Ще се свържат ли отново изобщо, това ще разберете, ако прочетете изключително забавната и разтапяща сърцето история написана от Роуъл по същия сладък начин, както и предишните книги, които Егмонт издаде – „Фенка“ и „Елинор и Парк“.


Извинявам се за слабите ми  умения на разказвач, но сега ще се опитам да ви разясня същността на героите от книгата. Джорджи – майка, сладурана, изключително талантлива, доста забавна, приятелски настроена, същевременно много чувствителна. Нийл – може да се каже, че е като противоположен герой както на Джорджи, така и на най-добрия й приятел. Съпругът й е доста обран в показването на емоциите си, умен, така и не разбрах каква точно е неговата емоционална същност и мога да ви кажа, че шипът „Джорджи-приятелчето й“ е доста по-сполучлив. Та говорейки за най-добрия й приятел – забавен, флиртаджия, поддържа се доста добре, харесвам го доста повече от Нийл. Останалите герои си спадат в категорията второстепенни, така че не мисля, че на този етап, в който книгата дори не е издадена на пазара има смисъл да ви разказвам каквото и да е било за тях.


 Най-общото ми мнение за книгата е, че е добре написана, но това бих го казала и за всяка друга на Роуъл *ех тази пристрастност*. За съжаление обаче, колкото и да ми харесва, бих и дала между 4 и 4,5, защото все нещо ми липсваше или може би не се случи това, което очаквах, не знам, но тази половинка за максимума от 5 точки ми се изплъзна някъде към края. И все пак ви препоръчвам да прочетете книгата, ако имате нужда от нетипичната любовна история, от доста добро чувство за хумор и от типичният на Роуъл начин на писане, който нямам търпение да видя и в “Attachments”, която Егмонт също са включили в списъка си на книги, коитo ще издават тази година. Впрочем, чета Carry on, но малко я изоставих, защото бях изключително натоварена последният... месец? Обещавам обаче, че когато я прочета изцяло ще напиша ревю и за нея. Най-общо: Хари Потър с много любов и изключително чувство за хумор. А поне засега от мен: довиждане и много усмивки! 

събота, 2 януари 2016 г.

Звездите ми го говорят

 Здравейте отново.


  След кратка пауза, за която се извинявам, реших да пиша за една от любимите си теми, а именно астрологията. Искам още в началото да уточня, че нито се приемам за професионален астролог, нито твърдя, че вече имам всички познания за тази непризната от повечето като такава, но според мен с право наричана наука. Мисълта ми е друга. Свързана е с хората, които ревностно я отричат, с тези, които правят "Зодиите като:", а сигурно дори не знаят, че зодията като първоначално значение е съзвездие и с тези, които не искат да приемат, че даже и на тях звездите им го говорят. 


 Астрологията е може би най-древната наука, възникнала още в зората на човешката цивилизация. Но не за създаване на хороскопи, като тези, които виждаме във вестниците. И не в значението на зодията като основна единица в човешкия характер. Астрологията е била, а и все още е наука изучаваща движението на небесните тела, луната и най-вече слънцето и синхрона на аспектите им със събитията на Земята. Тя може да бъде разделяна на няколко категории: натална, прогностична, астропсихология, медицинска (която в прочем помага на много хора и до днес, в края ще публикувам статия свързана с лекар, който се оповава на този тип астрология), кармична, хорарна, биснес астрология, синастрия и световна астрология. Не мога да кажа коя се използва най-често от човечеството в наши дни, но аз се занимавам, макар и аматьорски, с наталната и подкатегория. Дали има истини и дали не си въобразявам повечето от нещата ли? Дали не съм си вкарала просто някакъв филм за това, че астрологията е наистина важна наука? Сега ще ви обясня какво толкова много ме запали по нея, защото дори и да напиша цялата суха теория за същността на тази най-древна наука, няма да ви накарам да повярвате, така както аз съм повярвала, докато не ви разкажа какво доведе до тази моя страст. 

 Много любимо нещо ми беше да гледам хороскопа по БТВ след сериалите на баба и преди моите детски филмчета. Още тогава знаех подредбата на зодиите, но не разбирах защо ни трябват всички тези пророчески глупости. И да кажем минаха няколко години от последния път, в който гледах дневния хороскоп на Алена по споменатата преди малко телевизия, когато отново се докоснах до тази толкова специална за мен наука. Майка ми тъкмо беше открила някакъв сайт, в който можеш да си правиш натални карти (По това време не знаех как се наричат, така че за 9годишното ми аз това определение беше просто една голяма питанка) и се беше захванала с правенето на отделна за всеки член на семейството. Стигна се и до мен. Бях ( а и все още съм ) изключително любопитна за какво става на въпрос и досадната част в мен започна да мрънка "Мамо, покажи ми, хайде, моля те, кажи ми какво е това!". Тогава майка ми започна да чете. Първоначално, като за едно 9годишно хлапенце, важността на любовния ми живот или бизнес делата не бяха особено важни, обаче после чух и за някакви събития, които са истинни спрямо мен. И те не бяха малко. Първото, което прикова вниманието ми бе свързано с мои близки роднини и съдбата им. Тук смятам да спестя за какво точно става на въпрос, тъй като е прекалено лично, а и смятам, че ще ме разберете. :) И после за смейството ми, и за детството ми (което естествено тогава си беше в пълен ход, а и все още донякъде е), и за раждането ми дори (майка ми потвърди информацията. :D) и т.н. Тогава, естествено за едно хлапенце, реакцията ми беше от рода на "ОТКЪДЕ ГО ЗНАЯТ ТОВА?!?!?! МАМО ТЕ КАК МОГАТ ДА ЗНАЯТ КАКВО ЩЕ МИ СЕ СЛУЧИ???", а майка ми просто се засмя и незнайно как тогава успя да ме разсея и започнахме да си говорим по друга тема. И пак забравих астрологията за мъничко. Но сега, от две години отново грабя от тази неизчерпаема наука с пълни шепи. Защо ли? Защото открих много истина в нея. Донякъде открих и себе си във всички неща, които изчетох за положенията в наталната си карта. Много от нещата наистина са се случвали, други вероятно предстоят да се случат. Там е работата обаче, че това не е така само при мен. Направих си експеримент с много от познатите и приятелите ми и те бяха изключително изненадани колко много верни неща намират за себе си само защото луната им да речем е във везни. Не ми беше нужно да влагам усилия в това хората около мен да повярват в силата на тази наука, не защото и те са се запалили по нея, а защото освен, че видяха себе си в описанията, които им дадох, те се преоткриха, а най-важно за човек, поне според мен е цял живот да се преоктрива и усъвършенства.

 Вече и на мен звездите ми го говорят. Стоя тук, държаща ръководството си по астрология, знаеща повече, отколкото би трябвало да знам, тъй като няма да се занимавам с тази наука професионално. И знам, че зодиите не могат да бъдат песни, нито пък книги, филми, герои на сериали и пр. Зодиите са съзвездия, а разположенията и символичното им значение може да бъдат интерпретирани по различен начин спрямо това, в която област ти трябват. Знам, че зодиите могат и много да ти помагат, както на мен са ми помагали неведнъж. И че астрологията не е само хороскоп. Знам, че освен това, че характерът ми е скорпионски, аз се държа като овен, мисля като стрелец, обичам като дева, но имам нужда да обичам някого с чертите на везни. Че всъщност няма значение, ако в хороскопа ви за деня пише, че тъй като сте телец, специално днес ще сте много натоварени, защото това може въобще да не се отнася до вас и до вашите зодиакални аспекти. Че както и при всичко останало значение има вашата индивидуалност, а тя не стига само до сайтовете с ежедневни прогнози спрямо положението на вашето слънце (това е вашата основна зодия, да не се чудите, ако не знаете за какво точно ви говоря :D). Вашата същност е и до това как обичате, какво обичате, как мислите, как говорите, как действате. И че даже всички тези неща не могат да бъдат обхванати изцяло дори и от положенията на зодиака, защото астрологията не е тук, за да ти каже кой си изцяло, нито пък, за да диктува действията ти. Тя цели да ти помогне да намериш себе си, да ти покаже пътя на развитието, но не и да ти казва какво да правиш, защото всеки сам избира съдбата си.Заради това не смятам, че е редно астрологията да бъде отхвърляна като наука, защото тя се е доказала през времето, че заслужава да бъде такава наред с физиката, биологията, химията и пр. Просто трябва да се научим да говорим със звездите, защото те често ни показват знаците си, но ние не се вглеждаме в тях, не защото те са далеч, а защото ние изобщо не сме близо до нашата духовност. Тяхното значение не стига до вестника с прогнозата на Алена, нито пък с вицовете за тях, както повечето хора си мислят. Те не са пътеводители, нито пък трябва да ни казват всичко. Звездите просто понякога ни подксазват кои сме, след посказката избираш сам какво да правиш. А аз, както ви казах вече, не съм просто скорпион, нито пък съм всички онези изброени зодии. Аз съм човек със съдба и като всички съм преживяла начало, ще преживея и край. А тях дори и звездите не могат да ги предвидят. 


Статията с лекаря за медицинската астрология: тук  

Сравнително добър сайт за правене на натални карти: тук
Българска астровлогърка, която предполагам повечето знаете, но все пак: тук

 А и между другото, Честита нова година на всички! Пожелавам ви много щастие и естествено здраве, бъдете усмихнати, другото само ще си дойде. :)