петък, 10 юни 2016 г.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe by Benjamin Alire Sáenz

 Онова чувство, което си мислиш, че ще усетиш, ако медта можеше да се стича по сърцето ти. Или пък радостта, която всяко малко дете изпитва от сока на динята по лицето си. Или усмивката на любимия човек. Всички тези неща ти напомнят за едно основно чувство, нали? Сещаш се, онова топлото, което те обгръща като топла завивка през зимните студени вечери. Вече трябва да си се досетил, че говоря за любовта. Любовта в най-чистият й вид, недокоснат, неопетнен. В този й вид можем да я видим и в Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe
на  Benjamin Alire Sáenz.

Аристотел е ядосан тийнейждър, чийто брат е в затвора. Данте пък е многознайко, който има малко по-различно виждане за света. Когато двамата се срещат на басейна, изглежда така сякаш нямат абсолютно нищо общо. Но когато двамата самотници започват да прекарват повече време заедно, те откриват, че помежду си споделят едно специално приятелство – от онези, които се помнят за цял живот. И минавайки през него, Данте и Ари ще намерят най-важните истини за себе си и за хората, които биха искали един ден да бъдат.*

* Това е личен превод на резюмето от английски на български, защото смятам, че е достатъчно обстойно, за да можете бегло да се запознаете със сюжета.

“We all fight our own private wars.”

 Обичам тази книга. Обичам я заради всичко, което е. Обичам я и заради героите й, така че ще
започна първо с тях. Аристотел Мендоса е мексиканско момче, което не е особено социално. Да не кажа въобще. Не е част от някаква групичка, няма наистина близки приятели. Умее да крие чувствата вътре в себе си и да не ги споделя с никого. Данте пък е малко по-отворен. Не казвам, че той има голям набор от познати и приятели около себе си, но хората определено го харесват повече от Ари. По душа и двамата са особняци, но Данте е по-слънчевият тип. Докато Аристотел е затворен и душата му е пример за буреносен облак, то неговият приятел е
слънчицето, което разсейва бурята. Данте е отзивчив, приятелски настроен, винаги готов да помогне. Би спасил и птичка, ако види, че има проблем и тя не може да литне. И със сигурност, със сигурност не е толкова вглъбен, колкото е Ари. Данте е приказлив, разговорлив, винаги има какво да каже. Докато Аристотел е мислител не само заради името си. Той винаги мисли, винаги чувства. Но както казах вече – само в себе си, никога не го показва на другите.
Определено имаме герои, в които можем да се припознаем, защото в тях не можем да видим невероятното. Да, бащата на Ари е бил на война, но той е просто един човек, който е останал с травми от нея. Брат му е в затвора, но това не го прави по-малко човек, колкото и да е наранил майка им по този начин. Бащата на Данте, макар и наистина ерудиран човек, все пак се държи човешки с всички и не показва нещо наистина невероятно като способности, същото се отнася и за жена му. Сигурна съм, че ще се припознаете в поне един от всички тези герои. Поне мъничко. И това прави книгата още по-услаждаща се на душата. Защото така вкарваме в нея и сърцето си, а това прави историята още по-хубава и мила за самите нас.

“I had a feeling there was something wrong with me. I guess I was a mystery even to myself.”

Историята също не съдържа елементи на нещо невероятно, типично за свръхчовека. Просто хора, които просто живеят и просто им се случват някакви скапани или хубави неща. Просто така. По този начин обаче, много добре можем да видим онзи процес, през който преминава всеки един от нас – порастването. И то в най-личната му форма. Онази обърканата, в която не знаем кои сме. Какво (да) правим? А сега накъде? Какво е любовта? На всички изброени въпроси можем да намерим отговорите точно в тази книга. Можем да видим и как това набиване цял живот, че жената задължително трябва е с мъж и обратното, е един обикновен стереотип. И че над всичко стои обичта. И то онази искрената, безрезервната (която откриваме в поведението на Аристотел през цялото време). Много се радвам, че LGBT темата е засегната по такъв приятен начин (подобно на Simon vs the homo sapiens agenda). Толкова леко. По такъв ежедневен начин, доколкото мексиканския начин на живот през 80те години на 20ти век може да изглежда ежедневно. Но повярвайте ми, почти няма да усетите, че действието не се развива в наши дни. Всичко е толкова истинско. Всяка дума е на място, всяка запетая е един напълно нужен дъх почивка.

Темата за приятелството също е засегната и смея да твърдя е основна в книгата. Тук то започва спонтанно, от нищото. Две момчета просто се намират в самотата си. Връзката между Ари и Данте е прекрасна. Всеки един от двамата наистина се раздава за другия точно така, както един истински приятел би го направил. За едно лято те се превръщат в ин и ян, двете частички на една половина. Така можем да видим, че „половинката“ понякога може да бъде разгледана  и като по-платонична. Да бъде рамото, на което можеш да поплачеш. Онзи човек, заради когото
би скочил пред кола, автобус, през мост и пр. Приятелство, което не те кара да се чувстваш задължен да правиш нещо за някого. Просто усещаш, че така трябва. Точно такова е и приятелството между Аристотел и Данте. Чисто. Искрено. Момчешко. Детско и не чак толкова. И отново, както всичко  в тази книга, изпълнено с любов.

Защо Aristotle and Dante Discover The Secrets of the Universe на  Benjamin Alire Sáenz би ви харесала? Защото е истинска. Не е разказана по префърцунен начин, а напротив – всеки може да я прочете и така който и да е може да се припознае в някоя частичка от цялото, което този роман образува. Защото колкото и меланхолична да е понякога, в нея винаги има любов и щастие и онзи слънчев лъч, който Данте има в душата си. Защото разказва за важни неща по един разбираем начин. Говори за порастването. И говори за любовта. Не онази на поетите, не онази, която търсим през целия ни съзнателен живот. А онази, която винаги е била с нас и сама ни намира. Онази, която можем да открием в мълчанието, в усмивките, в прегръдките, в тичането под дъжда и понякога, дори и в самотата. Любовта, която е навсякъде около нас и любовта, която сме самите ние, колкото и да й пречим да се показва.



Тази книга не разкрива тайните на космическата вселена, нито пък кога се е случил големият взрив и имало ли е такъв изобщо.  Тя разкрива тайните на нашата вътрешна вселена. Онези чувства, които не можем да разберем и да опишем. Онази самота, която държим за ръка през целия си живот. Любовта, която трудно разбираме какво точно означава. Но най-вече, разкрива как една вселена всъщност може да бъде само една мъничка ръчичка. Дали ще е на приятеля ти, на любимия, на майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти... Това няма значение. Важното е да се държиш за нея. Така вселените и на двама ви ще образуват едно истинско цяло.

“I wondered what that was like, to hold someone’s hand. I bet you could sometimes find all of the mysteries of the universe in someone’s hand.” 

Няма коментари:

Публикуване на коментар