неделя, 10 април 2016 г.

I love poetry.

Здравейте отново. От около месец не съм писала, тъй като нито прочетох кой знае какво, нито имах за какво да пиша. Съжалявам и за двете неща. И тъй като в момента също нямам книга, която да съм в състояние да обсъждам ( Смятам да обсъдя The Raven Cycle като прочета всички части на поредицата(скоби в скобите: знам, че the raven king излиза съвсем скоро, да, знам.) , първата е прочетена. ^^ ), нито пък се чувствам длъжна и способна да засегна някоя тема... 

За този първи пост свързан с поезия смятам да кача снимки на мои любими стихотворения от стихосбирки, които притежавам. Не да ги обсъждам, а просто да ги показвам, защото смятам, че за поезията каквото и да се каже е без значение. Тя просто се усеща. Тя се чувства. Ако някога пак има и друга такава публикация, обещавам, че в нея ще има и стихове не само от стихосбирки, а и просто намерени някъде там. Някъде там, където съм се влюбила в тях. А сега към стиховете. :) 


Иван Ланджев/Ние според мансардата




Георги Господинов/Балади и разпади




Илиян Любомиров/Нощта е действие





Рене Карабаш/Хълбоци и пеперуди




е.е.къмингс/сърцето ти го нося(в сърцето си го нося)




Мария Донева/ Шепа лъскави череши




И да. Това е. Само 6 стиха засега. Сетих се твърде късно и по твърде тъмно за тази публикация, а не ми се иска да отлагам. Надявам се следващия път да е по-светло, за да мога да снимам повече поезия.

Надявам се поне някой от стиховете да е докоснал сърцето ви, както те докоснаха моето.

А сега, 
както почти всеки път,
с много усмивки,
Кристина. :)

2 коментара:

  1. Прекрасен пост!! <3 И аз от доста време искам да пиша за поезия, но някак си все не се получава. Наистина ще се радвам да прочета и следващите постове по темата! ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както казах, поезията се чувства, така че ще се радвам да прочета и твоите любими стихове. :) Иначе - благодаря за милите думи. :) <3

      Изтриване