четвъртък, 21 януари 2016 г.

Ревю на книга: Рейнбоу Роуъл - Carry On

  Мислех да го отложа. Мислех си „Мога да се сдържа, да мине малко време, твърде скоро беше последната ми публикация...“. Ама не мога. Без здравейте и другите формалности преминавам към важната част: ревюто на ‘Carry On’ от Рейнбоу Роуъл.

  Тази. Книга. Вижте, бях скептично настроена, не съм от хората, които си падат по цялата история с магията, предпочитам антиутопиите. Обаче тук представите ми за магьосници, феи,   вампири и пр. се преобърнаха на 180 градуса. Също така си мислех, че Роуъл за пръв път ще ме разочарова, тъй като началото не беше особено обещаващо. И тук се оказах в грешка. Тъй като не видях книгата в издателския план на ЕГМОНТ, то тя няма да излезе на българския пазар, поне не и тази година. За това се радвам, че ще мога да ви разкажа малко по-обстойно (а и по-достъпно за някои от вас, тъй като всичко, което съм чела/слушала за тази книга, винаги е било на английски) за какво се разказва, кои са плюсовете и минусите на това четиво и защо си заслужава да си я вземете още сега, дори и на английски.

 Предполагам повечето от вас са гледали клипове или са чели ревюта свързани с тази книга. Предполагам знаете и, че основните герои са Саймън – „избраният“ и Баз – вампирът. Около тях се случват и основните неща в книгата. Второстепенните герои са Пенелопе – най-добрата приятелка на Саймън, отличничка... Може да се каже, че има доста общо с Хармаяни, но не е нейно абсолютно копие. И да, Агата, която лично аз до самия край не можах да харесам. Беше твърде обикновена и като характер, и като държание за цялата магия, но си мисля, че това е и основната и роля в крайна сметка. Хм, мисля, че прозвището на директора на училището им, преведено на български би било Магьосникът, така че ще го наричам по този начин. *smth like a spoiler: Не го харесвах още от самото начало. Ама въобще не го харесвах. Остана така и до финала на книгата* Та, предполага се, че Саймън ще ги спаси от надвисналата над магическия свят опасност, а в същото време Баз всячески му пречи, поне до едно време. Забравих ли да спомена, че те двамата са и съквартиранти? Да, май пропуснах да го отбележа... Впрочем Агата е и гаджето на Саймън. Сега тези, които са чели „Фенка“, ще ме попитат „Ама Саймън  не е ли гадже с Баз?!“. Отговорът ми е: „Купете си книгата, за да разберете.“  Ох, какво още да ви кажа... Саймън не може да прави магии много добре, което за човек, който уж е най-силният магьосник, е повече от странно. А и по едно време става нещо-като-дракон?!  Шантава работа, нали? Да, знам, всичко звучи много объркано, то в началото е и точно така, но после нещата си идват на място. Съжалявам обаче, че не мога да ви кажа повече, защото иначе ще убия цялата магия, която тази книга носи, а тя никак не е малко.


Бях много предпазлива в началото. Роуъл ми е разбивала сърчицето цели три пъти и не исках това да се случи с такава сила още веднъж. Защо? Защото нито един от тези три пъти не бях подготвена за това, което предстоеше. Специално тази книга тръгна изключително спокойно и си казах, че явно е била по-неуверена, защото това е първият й толкова сериозен досег до YA фентъзи жанра. И тук се оказах в грешка, защото след втората част тя показа уменията си да пише и в тази област на художествената литература. Изключително описателна книга. В началото действието се развиваше малко бавно, НО вчера, когато довършвах книгата, се замислих, че е напълно нормално това да е така, тъй като самата тя е разделена на 4 части + епилог.  Не знам как съм си и мислела, че за 522 страници всяка глава ще започва и завършва с гръм и трясък. Както и да е, да се върнем към по-важното. Първите две книги са малко по-описателни и няма кой знае какво действие. По-скоро са тук за нас, за да се запознаем с героите, да навлезем в историята и в света на книгата. Междувпрочем светът, който Роуъл е създала, е изключително интересен, много добре построен, но все пак някои от нещата са с отворена вратичка, за да може ние да ги довършим в съзнанието си така, както ни се иска. На героите и давам 10/10, не защото всеки един от тях ми е харесал, а защото бяха развити до една или друга степен. Всеки един от тях преживя някаква промяна, като най-малка сякаш беше тази на Пенелопе, защото тя си остана същата особнячка и все пак сладурана, която винаги може да те разсмее. Най-любим от всички обаче ми остана Баз, защото... Ами Баз. Той е изключително многопластов като герой и някак си смятам, че той е основната цел на романа. Забавен, умен, остроумен, любвеобилен... И в същото време е вампир, макар и да няма почти нищо общо с днешното разбиране за вампири, което ни се наложи от повечето YA книги. Признавам си, обичам го и то доста и той определено ще остане като един от най-интересните персонажи от книгите на Роуъл, които съм чела до този момент. Казах ви, че бях предпазлива, че тя ще ми разбие сърцето отново, нали? Ами, разби го. На милиони парченца.  Дори в някакви моменти да се чувствате сякаш ви е писнало от описания и ретроспекции, всичко това си заслужава само и единствено за финала. Който беше уникален. Прекрасен. Всички положителни епитети, които мога да използвам на едно. Та, да, разби ми сърцето, обаче пак си заслужаваше. 


  Герои 10/10. Сюжет 10/10. Протагонист 9/10, защото понякога мнооого ме дразнеше. Баз 11/10. Книгата си заслужава. Роуъл не ме разочарова, дори и да имах опасения. Обичам я тази жена, но мисля, че това е повече от ясно. Само където заобичах и тази книга. Също така искам да добавя за тези от вас, които се притесняват, че ще се затруднят с английския: Не е за по-високо ниво от B2+. Да, имах непознати думи, но не бяха чак толкова много. Не претендирам за особено добър английски, така че смятам, че всеки един от вас би се справил. Това го казвам, защото в един блог видях, че едно момиче много иска да я прочете, но се притеснява, че няма да се справи, заради английския. Парите не са толкова много, мисля, че беше около 20 лева *меки корици* в Хеликон, така че ако искате да се хвърлите смело в дълбините на тази книга, направете го. Роуъл винаги си заслужава, но тази книга е особено добра и наистина, наистина е Триумф, както един критик се беше изказал за нея. Не мога да ви кажа, че това е всичко, което имам в съзнанието и душата си за тази книга, но наистина не искам да продължавам, защото така или иначе думите, които написах изобщо не са малко.  А сега, единствената формалност, която ще използвам в тази публикация, въпреки че тази книга е извън всякакви формални рамки:


Пожелавам ви един усмихнат ден,
това определено не е всичко,

Кристина. 

2 коментара: