понеделник, 26 декември 2016 г.

Годината ми в книги

Здравейте! Тъй като от последния ми пост, свързан с книги, мина доста време, аз отново съм тук с годишната си книжна равносметка. Макар и повечето от вас да са прочели 50-60, че и 70+ книги, аз прочетох едва 42 *с 2 повече от поставената ми цел*, но познавайки се, знам, че аз определено не съм от хората, които се пришпорват да четат колкото се може повече книги. Поради тази причина съм доста доволна от броя на прочетени такива. Още по-доволна съм обаче и от качеството на книгите, които прочетох *намерих любимата си книга тази година*. Ето я и равносметката ми: 




Съдейки по годината ми в книги, която goodreads ми показва в статистика, 2016та наистина е била добра за мен в това отношение. Повечето книги, които прочетох бяха наистина добри, като най-добра определено беше "Играч първи, приготви се", която все още считам за любима книга.

Разочарована съм от няколко книги. Най-разочароващата от тях е повестта на Вазов - Чичовци. Разбирам много добре идеята на произведението, просто не беше моето нещо, наистина се чувствах сякаш някой ме измъчва докато го четях. Сборникът на Захари Карабашлиев, Симетрия, също не ми допадна, точно както не си допаднахме и с втората част на поредицата Алена Кралица, а именно - Стъкленият меч от  Виктория Айвярд (не че това ще ми попречи да прочета и третата книга, дано тя бъде по-добра).

И ето най-добрите книги, които прочетох през съответните месеци *кредит за идеята давам на Лияна от публикацията ѝ по повод равносметката ѝ от миналата година*

Януари: Carry on - Рейнбоу Роуъл
Или ще се влюбиш в тази книга, или ще я намразиш. Аз наистина, наистина я обичам. Макар и
 да има някои недостатъци, Carry on покри всичките ми очаквания. Мисля, че книгата ще бъде преведена през идната година и нямам търпение да прочета и превода ѝ *да, толкова много обичам книжката*. А ако искате да разберете още за нея - ревю може да прочетете тук.

Февруари: Играч първи, приготви се - Ърнест  Клайн

Вижте, Февруари ми беше наистина добър месец, защото прочетох доста хубави книги, но... Колкото и да обичам Simon vs the Homosapiens Agenda, романът на Клайн остава на първо място в сърцето ми на читател за този месец *а и не само*. За тази удивителна книга отново имам написано ревю, което може да прочетете тук.

Март - The Raven Boys - Маги Стийвотър

Истината е, че нямам нито една книга, която да съм започнала през Март и съответно да съм я завършила тогава, но тъй като четох The Raven Boys от края на Февруари докъм началото на Април *спрях я към началото на Март и я започнах отново към приключването на месеца, не ме съдете :D*, реших, че мога да я сложа като любима книга от този месец. Поредицата се оказа адски добра и съм благодарна на всеки един от вас, който е говорил за нея в даден момент, защото точно вие бяхте мотивацията ми да я започна. Заслужаваше си.

Април - Там, където не сме - Георги Господинов

Колкото и противоречиви да са мненията по повод този автор и творчеството му напоследък, с радост мога да кажа, че последната му стихосбирка е любимата ми книга за Април. Радвам се, че в нея освен нови свои стихове, Господинов е поместил и любими (мои любими всъщност) вече публикувани от него стихове. Радвам се и че стихосбирката спокойно си стои на рафта ми с българска проза и поезия. 

Май - Лейди Полунощ - Касандра Клеър

Уникална книга, обещаваща още по-добри свои продължения. Адски интензивно действие, сложни герои, доста драматични обрати. Всичко това, което доста дълго време след "Играч първи, приготви се" не можах да намеря. Истината е, че "Лейди Полунощ" ме извади и от този толкова голям книжен застой, който преживявах по онова време. 
Юни - Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe - Benjamin Alire 
Тези от вас, които са чели ревюто ми за тази книга, знаят с каква любов говоря за нея (ревюто може да прочетете тук). Всичко в нея крещи обич и бих я мятала демонстративно пред лицето ви само за да я прочетете. Тя е другото ми любимо нещо тази година след, разбира се, "Играч първи, приготви се". 

Юли - Друговремец - Диана Габалдон

Друга книга, която от доста време се канех да прочета. Определено си заслужаваше. И тъй като разбрах, че втората част от поредицата скоро е била пусната в превод и на българския пазар, е повече от явно, че ще направя всичко възможно, за да се докопам и до нея тази година. Не за друго, просто наистина много ми се иска отново да се потопя в света на "Друговремец" отново.

Август - Бъдеще - Дмитрий Глуховски

Август бе най-продуктивния ми месец от гледна точка на брой прочетени книги и ми бе адски трудно да избера любима измежду всички тях, НО тук почетно място давам на този удивителен роман от Глуховски. Истината е, че не съм чела нещо такова през целия си живот. Книгата е наистина невероятна и си заслужава да бъде прочетена. Бъдещето, което ни е представено в нея, е нищо повече от настоящето през едно малко по-криво огледало... Ако огледалото изобщо е криво. 

Септември - The Raven King - Маги Стийвотър

Най-добрият край, който тази поредица можеше да има. Стийвотър наистина ни позволи да се потопим изцяло в ума на героите и ни даде един удивителен финал на тази тетралогия. Надявам се да преведат всички книги, но с по-добри корици, защото настоящата корица на първата книга е наистина безумна. А тази поредица определено заслужава повече.

Октомври - Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Влачих книгата доста време *започнах я към края на Септември*. Все още не съм сигурна искам ли да продължа поредицата, тъй като нещо в мен не я усеща чак толкова близка, колкото би ми се искало. Ще се радвам, ако вие ми кажете дали четвъртата и петата част си заслужават. :)

Ноември - Няма да получите омразата ми - Антоан Лейри

Божествена книга. Ревюто, което съм писала за нея, е ето тук

Декември - нищо.

Влача Хари Потър и Огнения бокал от края на Октомври. Влача и My True Love Gave to Me за втора поредна година. Сигурно няма да прочета нито една книга докрай, тъй като имам само 5 дни. Но, хей, има още една година пред мен.

Тези от вас, които са чели поста ми за планирани книги за 2016 година, знаят, че си бях запланувала 10 книги, които със сигурност исках да прочета. Е, истината обаче е, че не прочетох 3 от тях, което означава, че съм прочела повече от половината *YAS!*. Ако не сте забелязали, не обичам да правя постове от рода на "планувано-за-прочитане-през-период-от-време" чисто и просто защото знам, че ще прочета коренно различни книги и е безсмислено да си давам обещания, които няма да изпълня. Още по-безсмислено е да лъжа и вас. Така или иначе обаче смятам в началото на 2017 отново да направя такава публикация, каквато направих и тази, тъй като ни очакват доста интересни книги през идната година и нямам търпение да си направя списък за поне 10 от тях. А тези 3 непрочетени книжки, на които не обърнах внимание, на тях все някога ще им дойде времето *надявам се*.

2016 беше интересна година. Колкото тъжна, толкова и весела. От гледна точка на литература, както вече казах, за мен тя бе доста продуктивна. Посетих и Пролетния панаир на книгата в София, на който се запознах с Георги Господинов (още ми е !!!). Покрай непостоянното ми водене на блог видях, че младите четящи наистина сме много и знам, че с радост мога да опонирам на всеки един възрастен, който ми каже "Младите не четат". Ние четем. Ние обичаме да четем. Ние ще ставаме все повече през идната година. Пожелавам на всеки един от вас хубава и щастлива 2017 и весели празници. Бъдете добри и се обичайте. И четете, за да ви има още по-живо.

С много обич,

Кристина

четвъртък, 1 декември 2016 г.

I love poetry. vol.2

Здравейте. Отново съм тук с поезия по две ясни причини:
1. В книжен застой съм, а и освен в четенето, застоят ми се проявява и в писането. 
2. Навън студът е толкова сух и щипещ, всички имаме нужда да се стоплим.


"Жената и мъжете, които бях" - Димана Йорданова


"Там, където не сме" - Георги Господинов


"Шепа лъскави череши" - Мария Донева



Milk and honey - Rupi Kaur


Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее.”
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Аз я обичах, понякога - тя мене също.
В ръцете си имах я нощи такива.
Безспир я целувах под простора небесен.
Тя ме обичаше, понякога - аз нея също.
Та можех ли да не обичам големите нейни очи!
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да мисля, че я няма. Да чувствам, че я загубих.
Да слушам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
Стихът се сипе в душата ми като роса по тревата.
И няма значение, че любовта ми не я задържа.
Нощта е тъй звездна, а тя не е с мене.
Същата нощ, същите бели дървета.
Само ние не сме вече същите.

Пабло Неруда - Тази нощ
(превод от испански: Диана Павлова)

Надявам се, че поне в едно от тези неща сте намерили някаква частичка от себе си. А аз се надявам да не заспя зимен сън като мечките и най-накрая да се разсъня от писането и четенето на нищо. 

С обич,
Кристина. 

понеделник, 14 ноември 2016 г.

writings / vol.6

не искаш ли
детето, мария
как така не искаш детето
ти трябва да носиш
живота, мария
на детето живота
не на живота на мария
замисли се, мария
че искаш да носиш
детето
за детето
за момчето
за да води
за да е месия
а ти да си просто мария

детето, мария
как така не искаш детето
трябва да носиш детето, мария
защо иначе ще си тук
мария

защо иначе ни трябваш
мария

а ако, мария,
родиш мария

то и нея ще кърмиш с
детето, мария

дано роди Бог

за да отрежда той
вместо мария

детето плаче,
мария по-силно и от него

детето е момиче,
мария


детето, мария


Кристина Димова

Стихотворението е наградено в Петото издание на Националния поетичен конкурс "Непознати улици".

събота, 5 ноември 2016 г.

За смъртта в живота и живота в смъртта

"В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в неговото сърце.

Затова няма да ви направя този подарък и да ви намразя. Вие искате точно това, но ако от гняв ви отговоря с омраза, ще се предам на същото невежество, което ви е направило такива, каквито сте. Искате да ме е страх, да гледам с недоверие съгражданите си, да жертвам свободата си за сигурността? Загубихте. Играта продължава.

Тази сутрин я видях. Най-накрая, след изминалите нощи и дни на очакване. Беше също толкова красива, както когато излезе в петък вечерта. Също толкова красива, както когато се влюбих лудо в нея преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съсипан от мъка. Отстъпвам ви тази малка победа, но тя ще е краткотрайна. Знам, че любимата ми ще е с нас всеки час, всеки ден и ще се намерим отново в рая на свободните души, в който вие никога няма да бъдете допуснати.

Със сина ми сме само двамата, но сме по-силни от всички армии на света. Сега няма да си губя повече времето с вас. Трябва да отида при Мелвил, който се буди от следобедния си сън. Той е едва на 17 месеца. Ще си изяде закуската, както всеки друг ден, после ще си играем, както всеки друг ден, и през целия си живот това малко момче ще ви вбесява, защото ще бъде щастлив и свободен човек. Защото не – няма да получите и неговата омраза."


Ако искате нещо, с което просто да убиете време и да се измъкнете от ежедневието - това не е вашата книга. Ако искате нещо, което да играе ролята на поредните розови очила - това не е вашата книга. Ако искате нещо различно от истина, болка и живот - това не е вашата книга.

13 Ноември. Франция. Викове, крясъци. Край. Всичко мълчи. Скърби тихо. Част от това всичко става и Антоан Лейри, авторът на „Няма да получите омразата ми“. В тази черна за света ноемврийска вечер загива жена му. В тази черна за света ноемврийска вечер един съпруг остава без жена, едно дете остава без своята майка. И тогава скръбта придобива вида на писмото, което прочетохте по-горе. И вече не е толкова тиха.

„Няма да получите омразата ми“ не е просто една тъжна история за баща и син, опитващи се да продължат живота си след загубата на жената в живота им. Това е Книгата. Всяка една дума в нея е закована на правилното място, като точен изстрел в сърцето.  Вместо кръв след прочита им обаче, от мен се стичаха сълзи без дори да осъзнавам, че плача. Може би защото всяка дума тихо крещеше мъката си в лицето ми. Може би защото се чувствах гола пред действителността, която тази книга държи в страниците си. Или може би, вероятно, със сигурност - защото душата ми се пречисти, след като погълнах всичко, което "Няма да получите омразата ми" носи в себе си.

Книгата на Антоан Лейри е книга за бащината грижа, за липсата на майчина такава, за надеждата, за поглъщащата мъка, за любовта и омразата... и за живота в смъртта и смъртта в живота. „Няма да получите омразата ми“ е катарзис за душата на всеки един човек, който се осмели да я прочете. В нея виждаме онова, което новините премълчават. Това, което ежедневниците изхвърлят, което не смятат за нужно. Виждаме жертвите на омразата, душите, които се налага да носят тъгата в себе си и да живеят с нея всеки ден. Отваряме очите си за това, което е по-важно от бройката на загиналите, а именно отнетото право на живот и щастие и на тях самите, и на близките им. Тази книга  е едно от нещата, които трябва обезателно да прочетем, за да нахраним съществото си. И ако е възможно - да спасим себе си от омразата. 

„Няма да получите омразата ми“ е най-силното и истинско нещо, до което се докоснах тази година. Усещам сълзите в очите си дори докато пиша тази публикация. Макар и те да напират, нещо друго си е тръгнало от мен – болката в сърцето ми. Книгата на Лейри е ударът, от който се нуждае всеки един от нас, за да изчисти мъглата от илюзии около себе си. Тези 80 страници изтръгнаха сърцето ми и ми го върнаха по-чисто, по-смирено, по-добро. И по-обичащо. 


Изредих всички причини, поради които „Няма да получите омразата ми“ не е вашата книга още в самото начало. Ако искате обаче да се върнете към себе си и да усетите, че някъде между всичко това във вас има и душа – вземете книгата на Лейри. Ще останете разбити и пречистени. Без омраза. Само с надежда и някоя друга паднала сълза *която на фона на болката, за която ще прочетете, е нищо*.

понеделник, 31 октомври 2016 г.

17.

17. 17 нови вдишвания. 17 нови стъпки. 17 начала. 17 години.




17 години обикаляне в търсене на себе си 











*и много други места, но тези снимки са ми любими*

17 години обич.






*и всички други човечета, с които по една или друга причина нямаме снимка. обичам ви.* 

17 години прекрасни моменти. Прекрасни хора, спомени, книги, неща.

След 17 години научих много повече от 17 неща. Най-важното от тях обаче е, че хората идват и си отиват. И че независимо дали ти ще ги оставиш, или те теб - в сърцето ти винаги ще има едно специално място за тях. Дори да сте скарани. Дълбоко в себе си ще знаеш, че ги обичаш. И това е следващото важно нещо: обичай. 
Научих и, че съм огън и нищо повече. Че се смея, че плача, че както съм незначително пламъче, така мога да стана и планински пожар. Че няма значение дали на някого му е неприятно, че се се заливам от смях, че говоря и че обичам силно. Аз просто съм. И ми харесва да съм
Благодарна съм за всичко, независим дали е хубаво, или лошо. Заради тези неща виждам себе си пред огледалото всеки ден. Виждам се и се обичам повече от всякога. И съм горда най-вече с това. Че най-после се научих да обичам себе си толкова, колкото и другите. 
Че най-после се научих да обичам дори това, което си мисля, че мразя. 

Написах този пост за себе си. И толкоз. Искаше ми се просто да запечатам 17тото си вдишване в една публикация. Вдишвам. Издишвам. 

Вече съм в очакване на 18тата чиста глътка въздух. А докато я чакам - ще си бъда. И толкоз. 

сряда, 19 октомври 2016 г.

The Procrastination Tag

 Здравейте. Познайте кой отново няма нова прочетена книга, която толкова да го е грабнала, че
да напише ревю за нея. Точно така, аз. Може би една от причините това да е така е, че когато се прибера от училище, просто мързелувам. И ако за някои от вас мързелът се изразява в това да седне и да чете книжка, то за мен той означава чисто и просто взиране в една точка и мислене за живота, безцелно философстване и отлагане на почти всичко за вършене *Меркурият ми в стрелец крещи в момента*. Точно заради това реших, че днес, когато съм си у нас и лежа с 344654 пакета носни кърпички до себе си, е перфектното време да напиша този пост. Благодаря на Лияна, че ме тагна. На свой ред аз тагвам ТедиСю и Катерина иии всеки един от вас, който иска да напише причините, поради които отлага каквото-има-за-правене.





Ето ги и причините, поради които отлагам общо-взето-всичко:

1. Както вече казах – взиране в една точка и мислене за живота. При мен този крайно екзистенциален момент може да продължи цяла вечност. Стига да не се скарам със самата себе си по някой въпрос де. Всичко си ми е наред, наистина. :D

2. Макар и да казах, че понякога отлагам четенето, защото просто стоя и гледам тавана, истината е, че книгите също са фактор предразполагащ отлагането на дадени дейности. Не за друго, просто стига книгата да е достатъчно добра, мога да изоставя целия си живот, за да я довърша * „Играч първи, приготви“ се е идеален пример*.

3. Когато съм първа смяна, основна роля играе следобедния ми сън. Мога да спя само един час, но след тази дрямка ми трябва още толкова, за да се разсъня и да започна да функционирам нормално. Така че ако сметнем, че съм си легнала в 3-4 следобед и съм станала към 5, то до 6 ще осъзнавам къде се намирам *защото след всеки следобеден сън се случва точно това*, после ще започна да се взирам в една точка *връщаме се към главната причина за отлагането на дейности*, ще стане време за вечеря и ... Схванахте идеята. Затова гледам вече да не спя следобед. :D

4. И тук следват няколко сайта, които допринасят доста за това да не върша каквато и да е ползотворна дейност:

4.1 Facebook – Разглеждам разни страници от типа на bored panda, aj+ и т.н. 

4.2 Instagram  – Гледам клипчета от типа на „как да си сготвим еди-какво-си“, търся астро memes и пр. Също обичам да гледам и буукстаграм профили. На тях сякаш им отделям най-голямо време.

4.3 Youtube – Гледам asmr *съдете ме ако искате, но тези видеа са едно от малкото неща, които успяват да ме отпуснат и по този начин да ме приспят. В началото и на мен ми бяха странни, но с времето свикваш със своите собствени странности :D*, bookshelf tours, diy клипчета *никога не правя нещата, които показват, но изпитвам вътрешно задоволство като ги гледам :D* ииии стари клипчета на tsvetoslavtsonev, danisnotonfire, TED-ed, epicreads и на много, много, мнооого други ютубъри. А, обичам да гледам и клипове, в които хора се гримират, показват грим колекцията и всичко останало свързано с грим. :D

4.4 Tumblr – гледам zodiac aesthetics или просто си скролвам на dashboard-а.

4.5 Snapchat – филтрите. мога да стоя, да ги сменям *особено смешните* и да се заливам от смях ей така, защото вътрешно съм на 3 години.

5. излизането с приятели е нещо, което хем е фактор за отлагане на дадени неща, хем и него понякога го отлагам, ако ми се седи у нас. но да, мисля, че се брои.

6. Вкарване в ненужни драми *а тук луната ми в лъв направо си реве* от моя страна. Ако са драми на приятелите ми, не са ненужни, защото са ми приятели, сеш‘ се.

В крайна сметка най-големият ми проблем е блеенето в една точка. Дали у нас, дали в училище,
или някъде другаде, нещата, които най-много ме разсейват от по-важните дейности , са моите мисли. Някъде, някога обаче е казано, че мислите създават реалността. Затова ако се чувствате неудобно от факта, че губите ценно време в екзистенциални мисли, просто се опитайте да насочите мисловната си дейност към нещо хубаво. Нещо слънчево и добро. Така макар и да отлагате учене/четене/разговор, поне реалността ви ще стане една идея по-красива. И най-вече ще сте с усмивка на уста. А това, което трябва да се направи и е неизбежно, все някога ще се случи.

П.С. Това не бива да ви е оправдание да не правите и нужното. Просто казвам, че не трябва веднага да скачате да вършите нещо. Може просто да си отделите време за себе си.

С обич,

Кристина 

Ето и профилите ми в социалните мрежи, които споменах по-горе:

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

The Autumn Book Tag

Здравейте. Както виждате заглавието, днешната публикация е свързана с един таг, който почти всички направиха през изминалите няколко седмици, а именно The Autumn Book Tag. Бях тагната от сладураните от knigabezime, като тяхната публикация поне до този момент е в инстаграм профила им. На свой ред тагвам Сю, Лияна, Цвета и Катерина. На Лияна се извинявам, че все още не съм публикувала нищо по повод нейния таг, но ще го направя в най-скоро време. Някак си ми се искаше да отметна есенния таг преди есента да е приключила. :D
1. Кое е любимото ти нещо в есента?

Есенните листа. Красивите залези, които карат света да прилича на едно голямо оранжево листо. Мрачното небе. Факта, че мога да нося тениска и дънки без да ми е некомфортно с поне една от тези две дрехи. Одеялото, с което се завивам на дивана в хола, след като се прибера от училище. Истината е, че ако бях на 11-12 най-вероятно щях да спомена и рождения си ден, но вече не го приемам като основна причина да харесвам този сезон. А аз обичам есента най-вече заради поетичната красота на смъртта, която Септември носи още с първия ден от идването си. 

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

 „Хамлет“ от Шекспир, тъй като миналата година ми се наложи да я прочета, не защото умирах от  желание, а защото трябваше. Истината обаче е, че не подозирах, че ще ми хареса толкова много. Трябваше да се досетя, че ще стане така, защото обожавам трагедии и трагични герои + Хамлет ми напомняше адски много на Анакин Скайуокър *Анакин <3*. И, така де, това Шекспирово произведение си има специално място в сърцето ми. 

3. Коя книга ти напомня есента?

Делириум от Лорън Оливър. Освен цялата история с невъзможната любов, има нещо много романтично в нея, мило, уютно и все пак тъжно - точно като за есента. Докато я четях, си представях героите, обстановката  и пр. в онези типични есенни цветове, които всички ние виждаме от Септември до Ноември.

4. Коя корица ти напомня за есента?

Корицата на третата книга от поредицата „Подземни хроники“ на Сюзън Колинс, авторката на
„Игрите на глада“. Виждам, че историята на Грегор не е особено популярна в книжното общество, а според мен определено трябва да и се даде шанс. Най-общо за поредицата: middle aged книжки с привкус на игрите + Пърси Джаксън. Смятам, че на доста от вас ще ви допадне.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Нямам такава. Хелоуин е готин празник, но за човек, който приема 31 Октомври като чисто и просто рожден ден, значението, което му се придава през последните години, не е чак толкова голямо. Ако трябва обаче да спомена книга, която може да накара сърцето ти да бие от страх и напрежение, докато я четеш – то това е „Мизъри“ на Стивън Кинг. Изключително противоречива книга спрямо впечатленията на читателите ѝ. Аз лично съм от хората, които я обичат. Не случайно е на рафтчето ми с любими книги в Goodreads.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Нямам такъв, тъй като не обичам да гледам хоръри. Споменавайки Мизъри обаче съм длъжна да спомена, че по книгата има филм, за който съм чувала, че е доста добър. Ако ви се гледа нещо по роман на краля на хорърите, може да му хвърлите едно око.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?

От официалните премиери – Gemina на Джей Кристоф и Ейми Кауфман,втората част на поредицата Илумине. Предполагам скоро ще бъде пусната от издателство ЕГМОНТ и по нашите книжарници, така че нямам търпение да се насладя на превода ѝ. 

8.Коя филмова премиера очаквате през есента?

ДОКТОР СТРЕЙНДЖ, КОЙТО ИЗЛИЗА МАЛКО СЛЕД РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН! MARVEL, БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДАРЪКА. А само да спомена – Rogue One излиза през Декември, така че очаквам все готини филми. 




Макар да обичам пролетта една идея повече от есента, то този толкова оранжев и пъстър сезон има специално място в сърцето ми. Още в отговора на първия въпрос обясних защо. Надявам се оставащите по-малко от два есенни месеца да ви донесат само хубави емоции. Това е всичко от мен засега. 

С обич,

Кристина.

вторник, 4 октомври 2016 г.

жена ≠ инкубатор

 Демократична Европа. Полша. Трети октомври. Десетки хиляди полякини протестират. Срещу какво ли? Срещу отнемането на базисните им човешки права. Срещу това да бъдат не хора, а инкубатори

 Бясна съм. Разстроена. Ако бях жена в Полша в този момент щях да се чувствам и застрашена. Преди да облека целия си гняв в думи обаче, смятам да ви запозная с фактите около случая със забраната на абортите в Полша. 

 Европа е един от най-демократичните континенти спрямо свободата на словото, облеклото на
отделния индивид и пр. , но демокрацията тук се изразява най-вече в правото на избор. Едно от нещата, които една жена има право да избере, е дали да направи аборт, или предпочита да запази плода в себе си. В някои европейски държави обаче абортът все още не се извършва стига жената да поиска, а си има специални изисквания – одобрение от специалист, забременяване след изнасилване, проблем с плода, застрашаване живота на жената и най-накрая, но не толкова често гледан фактор, е и социално-икономическото състояние на майката, износваща детето. Страни наложили тези норми са Финландия и Исландия. Други
обаче забраняват аборта и единствената възможност една жена да абортира е, ако нейното или здравето на плодът са застрашени. Това „вето“ на абортите е наложено в Лихтенщайн, Андора и Ирландия. В трети страни като Сан Марино и Ватикана няма изключения и абортът е незаконен по всички параграфи.В последните две категории жените, които са абортирали по причина, която не попада в закона, подлежат на наказание и може да се наложи да карат присъда до средно 3 години. След заседание на парламента в Полша обаче има огромен шанс тази държава също да попадне в третата категория и абортите там да бъдат забранени независимо всички останали фактори. До този момент полякините попадаха някъде между първата и втората категория. Да, абортите в Полша бяха забранени и до този момент, но здравословните и психологическите проблеми на жената, забременяването чрез изнасилване и застрашаването на живота на плода или родилката се взимаха под внимание. Още по-страшното е, че има шанс контрацептивите, които жените приемат, за да предотвратят нежелана бременност, също да бъдат забранени. Така предпазването от аборт става още по-трудно и дори неизпълнимо. Поради факта, че предложението за налагане „вето“ на абортите в Полша бе взето под въпрос от парламента и бе предложено за по-нататъшно четене, десетки хиляди полякини излязоха на протест на 3 октомври, иначе казано – този понеделник. И дотук с фактите.

 Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Не виждам просто два яйчника и една матка. Не виждам в себе си животно, което е тук само за да помогне продължаването на биологичния ни вид. В себе си виждам умения, разум, може би тук-там някое късче талант. Но не виждам само един бъдещ издут корем. Нито виждам две ръце, които трябва само да чистят, да готвят, да перат. И не, не казвам, че е лошо да искаш да си майка и в
това да се корени смисълът на живота ти – напротив, но не е нужно да го правиш, ако не го усещаш в себе си. В гърдите си не виждам само средство за кърмене. В себе си виждам човек. Съмнявам се, че полякините виждат нещо друго, когато се вглеждат в огледалото. Тъжно е обаче, че някои жени са закърмени не само с мляко от майчината гръд, но и с идеята, че те са тук само и единствено, за да продължат рода чисто биологически. И че са по-долу от мъжете. Защото признавайки го или не, момиченцата, които ще се родят след забранен аборт, ще си изградят същите ценности. Те ще смятат, че трябва да се подчиняват и че единственият смисъл да са тук, е да си разтворят краката първо за да забременеят и после за да родят. А средностатистическият полски мъж все още ще носи панталоните и няма да му пука и ще си разтваря краката колкото си поиска. И най-жалкото е, че полският мъж не е единственият.

Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Но Полша вижда в жените си точно това. И дори факта, че в тази държава има най-много църкви на глава на населението, не може да оправдае отношението към жените. Защото религията невинаги е равна на фанатизъм. А този фанатизъм, който проявяват полските депутати, очевидно е примесен с огромна доза фашизъм. Защото да поставяш нечий живот пред друг, е недопустимо. Да отнемаш правото на някого да прави това, което поиска с тялото си, е недопустимо.  Да се държиш с една жена сякаш е по-малко човек от теб, е недопустимо. Защото правата на жените са човешки права. И ако полякините са инкубатори и ако правото им да раждат, всъщност е задължение, тогава силно се надявам, че полякините ще родят. Ще родят мисли, идеи и ново и чисто начало. Защото всички жени можем да попаднем в тяхното положение във всеки един момент. Затова бъдете Тях. И бъдете Идеята. Ако не искате – не раждайте нищо друго. Ако искате, родете дете. Помнете, че в момента имате поне това право на избор. Борете са за него, както те се борят в момента. 

Демократична Европа, но май не съвсем. Трети Октомври, но за полякините е нашият трети Март. Десетки хиляди от тях бяха навън и все още се борят за себе си. И го правят мирно. И го правят с любов. Не защото са жени, а защото са хора. Защото и жените имат права наравно с мъжете. И докато това се случва в Полша, никой не гарантира, че утре няма да се случи и тук. Затова помнете, че сте идеята. И че не сте просто една матка и два яйчника. Че това дали ще родите, или не си е ваше решение. Затова – вгледайте се в огледалото отново – вие сте майка, учител, лекар, готвач, шофьор и пр. Вие сте жена. А жена е равно на човек, не на инкубатор.


Източници:





събота, 1 октомври 2016 г.

September wrap up

Здравейте. Отново съм тук с книжна равносметка, този път обаче тя е за Септември. Да, някои от книгите, които ще видите, са част от лятната ми „прочетено-през-лятната-ваканция“
купчинка, но тъй като ги прочетох през вече изминалия месец смятам, че мога да ги включа и в този пост. И така, нека да започваме.


1.       Въглен в пепелта – Сабаа Тахир – 5/5
Това беше първата книга, която прочетох през Септември. Една от причините да ме грабне е историята. Изключително много ми напомня като заряд и енергия на прочетеното в „Гневът и зората“. Любовта тук обаче не е никак натрапчива, напротив, прокрадва се помежду другото из всички останали сюжетни линии.  
Всичко в книгата напомня на стара легенда от персийските страни. Героите също са сложни, не са типичните YA персонажи. Оценката ми е 5/5, тъй като книгата, поне за мен е глътка свеж въздух и е нещо по-нетипично от всички останали юношески романи. С нетърпение чакам превода на втората част *дано я преведат, данооо*

2.       Кажи ми три неща – Джули Бъксбаум – 5/5
Много сладка книжка, прекрасна за разтоварване след дълъг учебен 
или работен ден. Всичко в нея може да те накара да се усмихнеш. Няма смисъл отново да обяснявам какво ме очарова в нея, можете да го прочетете в ревюто ми, което ще оставя тук.

3.       Хари Потър и Философският камък – Дж. К. Роулинг – 5/5
Обясних в миналия си пост как това всъщност е първата ми среща, или поне в книжния свят, с Хари и магическия свят на тази световноизвестна поредица. Влюбих се в книгите и определено се радвам, че им дадох втори шанс.

4.       Избрани стихотворения – Т. С. Елиът – 5/5
Истината е, че антологията на Елиът стоеше на currently reading рафта ми в goodreads от цяла вечност. Не знам защо, но все не намирах момент, в който да усетя, че съм готова да посветя себе си на пълната със символи поезия на един от най-големите модернисти в не само съвременната, а и световната литература. Ако смятате, че можете да отделите цял ден *минимум* на стиховете на Елиът, ви препоръчвам с 2 ръце този сборник. Още един от големите плюсове на това ново издание е и невероятната му корица *кхм, също така е и с твърди корици, кхм*. Но наистина, заслужава си да се докоснете до творчеството на поет от такава класа. Суперлативите по негов адрес са напълно заслужени.

5.       Хари Потър и Стаята на тайните – Дж. К. Роулинг – 5/5
Знам, че на повечето от вас не харесват именно тази книга от поредицата. Обаче. Едно голямо Обаче. Сантименталността ми се обади чрез спомените ми още от времето, в което за пръв път гледах филмите *все още не съм гледала последните два, защото си обещах, че първо ще прочета книгата. трудно е да се живее в свят пълен със спойлери за Хари Потър :)))))))*. Влюбих се в екранизацията на втората част от историята за магическия свят на Хари. И ето ме тук, седяща и обичаща книгата двойно повече. Все още не съм маркирала всички книги от поредицата като прочетени, но до този момент тази ми е най-любима.

6.       The Raven King – Маги Стийвотър – 5/5
О БОЖЕ ГОСПОДИ КОЛКО НЕВЕРОЯТНА Е ТАЗИ КНИГА! ПОСЛЕДНАТА КНИГА! ТОЛКОВА ДОБРА! Всяка думичка в четвъртата и последна книга от поредицата „Момчетата от академия „Алионби“ е пример за емоционална наситеност. Героите бяха развити докрай, всички показаха истинските си лица и краят.... не го очаквах.Наистина не го. Иска ми се да можех да прочета поредицата за пръв път,да се потопя в „Пророчеството на гарвана“ сякаш никога преди не съм я чела, но за съжаление не мога... Надявам се обаче някой ден да ми остане време и да препрочета поредицата. Препоръчвам я на всеки един от вас с две ръце и две крака. Страхотна е.

7.       Жената и мъжете, които бях – Димана Йорданова – 5/5
Една от най-добрите съвременни поетеси. Обожавам начина, по който си играе с думите. Обожавам и емоционалността и, начинът и на изразяване. Смятам, че това е една от стихосбирките, които си заслужава да си купите. Казвам една от, тъй като в това море пълно с все повече и повече нови стихосбирки от току-що излюпили се поети, тази, за която ви говоря тук, си струва да бъде прочетена.
8.       Хари Потър и Затворникът от Азкабан – Дж. К. Роулинг – 5/5
Наистина не смятам, че има нужда да обяснявам защо обичам тази книга. Дори не знам защо трябваше по-горе да казвам нещо за първите две части от поредицата. Обичам света на Хари и
това е.

9.       Milk and honey – Rupi Kaur – 4/5
Стихосбирката доби популярност през изминалите месеци. Това беше и основната причина да искам да я прочета. Нещата, които най-много ми харесаха в нея, са в първата част от сборника със стихове. Почувствах ги много близки до себе си. Махам една звездичка, защото не смятам, че някои от нещата трябва да бъдат публикувани. Заради това и тук ще сложа и trigger warning: rape, abuse.

Септември беше добър. Началото на есента бе благосклонно и откъм книги, и откъм учебния процес, тъй като до този момент не съм имала никакви проблеми и се справям изненадващо добре като за първи месец. Надявам се Октомври да бъде също толкова милостив към мен, ако не за друго, то поне защото идва рождения ми ден *хехе, 31 октомври, хехе*. Пожелавам ви един хубав месец изпълнен с нови книги и хубави емоции. Пожелавам си го и на себе си, защото кой не иска още един щастлив месец?

С обич,

Кристина.

вторник, 13 септември 2016 г.

Отива си лятото, идва есента - summer wrap up + back-to-school


Здравейте отново. След 5 минутно мислене какво точно да напиша в увода на публикацията, за да не звучи като "разпъване на локуми", реших тя да остане само с поздрав като въведение. Не за друго, а защото смятам този път не само съзнателно, а и повече от очевидно да разделя поста на две части - едната за ваканционната ми книжна равносметка, а другата - "Отново на училище"... или нещо от този род. И така. Това беше импровизираният ми увод. Приятно четене.

1.  Ваканционна книжна равносметка

Толкова съм доволна от това, което прочетох, защото някои  от прочетените стояха на TBR рафта ми от години *кхъм, Хари Потър, кхъм*. Книгите са около 18? Мисля? Може би плюс-минус още няколко са, тъй като често не смятам прочетеното от задължителната литература, но не мисля, че точната цифра има  толкова голямо значение. Важното за мен е, че успях най-после да отделя заслуженото внимание на книгите, което заради задълженията през учебната година *оправдания* не успях да им дам.

 
Любимата ми книга от самостоятелните, които прочетох това лято, определено е Бъдеще на Дмитрий Глуховский. Антиутопичната реалност, която руският автор е създал, е изградена уникално, всеки един от героите беше развит, имаше препратки към Библията *и не само към нея, но те преобладаваха* и най-важното за мен поне: историята звучеше плашещо актуално. „Бъдеще“-то на Глуховски определено се нарежда на второ място след „Играч първи, приготви се“ при най-добрите романи, до които успях да се докосна тази година.
 
 Време е на поредиците, да. Първите две части на поредицата за „Хари Потър“ от Дж.К.Роулинг, точка. Не смятам, че е нужно да обяснявам защо се влюбих в историята, героите, света и пр. Мога само да се извиня на себе си и на книгите, че не съм им обърнала внимание по-рано. И все пак – по-добре късно, отколкото никога.

Ето ги и всички книги, които прочетох през ваканцията и оценката ми за тях:

„Аз преди теб“, Джоджо Мойс – 5/5
„Прикачен“, Рейнбоу Роуъл – 5/5
„Тя се наслаждава на дъжда“, Мария Донева – 5/5
„Чичовци“, Иван Вазов – 2/5 *Да ми простят всички обичащи тази повест, за мен беше безкрайно безинтересна. Разбирам, че показва българския манталитет по време на Възраждането и пр., но не беше моето нещо. *
„Друговремец“, Диана Габалдон – 5/5
„Гераците“, Елин Пелин – 5/5
“Kindred Spirits”, Рейнбоу Роуъл – 3/5
“Blue lily, lily blue”, Маги Стийвотър – 5/5
„Стъкленият трон“, Сара Дж. Маас – 4/5
„Гневът и зората“, Рене Ахдие – 5/5
„След теб“, Джоджо Мойс – 5/5
„Стъкленият похлупак“, Силвия Плат – 5/5
„Бъдеще“, Дмитрий Глуховски – 5/5
„Среднонщна корона“, Сара Дж. Маас – 5/5
„Симетрия“, Захари Карабшлиев – 3/5
„Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир – 5/5
„Хари Потър и философският камък“ – 5/5
„Избрани стихотворения“, Т.С.Елиът – 5/5
„Хари Потър и стаята на тайните“ – 5/5

И това е списъчето ми с „прочетено през лятната ваканция“. Нямам "планирано" за Септември. Рядко планирам какво ще чета. Времето ще покаже, а аз силно се надявам тази учебна година да ми остане време да чета.

2. Обратно на училище - идеи за по-сериозно учене

И ето че настъпи този период от годината, в който трябва да се сбогуваме със спокойствието на
лятото, за да пристъпим смело училищния праг. Факт е, че невинаги това, което се случва в училище ни харесва, но то, както и всичко останало покрай нас, носи както своите минуси, така и своите плюсове. За мен най-големите позитиви са, че се чувствам доста по-ангажирана от обикновено и след всеки учебен ден имам нови истории за разказване *макар и невинаги те да са позитивни*. Истината обаче е, че макар и да съм от хората с отличен успех, аз често пренебрегвам някои уроци, още по-често ме мързи разбира се, но най-лошият ми училищен навик е отлагането на ученето. Или на проектите, които имам да правя. Въобще каквото и да е, ако е свързано с определена дата – аз най-често го отлагам и то колкото се може повече. Все пак силно се съмнявам да съм единственото човече, което да постъпва така спрямо училището. Поради тази причина сега ще се опитам да ви предложа няколко метода, чрез които да направите ученето/правенето на домашни, проекти и т.н. по-приятно. Силно се надявам в края на учебната година с гордо вдигната глава да кажа, че съм спазила своите съвети и мотивацията ми да не изчезне след първия месец *най-често става така, но да не предизвикваме съдбата*. Та, ето ги и съветите:

1)      Разграфете си в някоя тетрадка *няма значение каква е* всички учебни месеци и дните от съответния месец. В кутийките/редовете/каквото-там-сте-решили си запишете всички важни контролни, предавания на доклади, изпитвания и пр. Така ще можете да планирате времето си много по-удачно. През дните, в които не ви се налага да учите за утрешния тест по *нещо*, е хубаво да седнете и да си научите за някое изпитване в близкото бъдеще. Всички знаем колко неприятно е, когато ни се струпат повече от 2-3 контролни и устни в един ден.


2)      Постарайте се да учите далеч от телефона си. Знам колко клиширано звучи, но наистина – опитайте се да го оставите възможно най-далеч. Колкото повече се разсейвате, толкова по-бавно ще става ученето. Съдейки по своето темпо за учене със и без телефон – разликата е около 2 часа. По-малко отделеното време е в полза на момента, в който мобилното ми устройство отсъства, то е ясно.

3)      Ако обичате да слушате нещо, докато учите, можете спокойно да си направите плейлист в Spotify, last.fm  и пр. По-добре в такъв сайт, отколкото в youtube, тъй като знам, че след 20тата минута на учебния процес, ще си кажете, че искате почивка, ще си пуснете някой влогър и... Всичко е загубено, да не се лъжем. В Spotify има специални плейлисти за учене, но повечето от тях са с класическа музика и ако не обичате такава – предложението ми е още в първото изречение.

4)      Ако пишете бързо в училище и не сте от хората с особено прилежни тетрадки *аз*, можете да промените това, когато седнете да учите у вас. Купете си цветни химикали, маркери за подчертаване, листчета за отбелязване и направете учебния си план толкова хубав, колкото ви се иска. Като допълнение ще кажа, че докато се чудите коя дума да подчертаете, ще сте си прочели всички записки от часа по *нещо* и най-общо казано: ще сте си понаучили. Същото нещо можете да правите и с учебниците, а ако не искате да използвате химикали в тях – винаги можете да подчертавате с моливчета. Направете си легенда за това кой цвят какъв е като предназначение и т.н. Ще ви стане много по-приятно да учите, повярвайте ми.

5)      Отделяйте по 5-10 минутки за почивка, защото аз поне след 1 час плътно учене изпушвам. Тази почивка обаче отделяйте за хапване и пийване на вода/сок/нещо-друго, защото вземете ли си телефона.. Хм, върнете се към точка 3 и изречението „Всичко е загубено“. Отнася се и за  случая с телефона.

6)      Гледайте да слушате в час. Причината да уча по средно 1 час е точно в това, че научавам всичко в 40-те минути, в които преподавателите ми си изнасят урока. Трудно е, когато се разсейвате лесно, но започнете ли поне мъничко да внимавате, ще видите, че няма да ви се налага да си удряте главата в учебника и да се молите на всички Богове за помощ.

 И това е. Това са съветите ми не само за мен, но и за вас, тъй като всички имаме нужда от някаква мотивация. Надявам се да ви помогна по някакъв начин. Старайте се да намирате по нещо хубаво във всичко, колкото и да е трудно. Казва ви го човек, който има способността да мрънка безбожно дълго време, стига да пожелае. Стискам палци на всеки един от вас това да бъде вашата година, но все пак не се вкарвайте във филма с обещанията, че „Тази година всичко ще е различно!“. Тази година ще е каквато си я направите. Не започвайте със свръх големи очаквания. Вършете си вашата работа и всичко ще бъде чудесно. И вярвайте в себе си де, това е най-важното.

С обич,

Кристина.

П.С: Постове тип back-to-school: