четвъртък, 5 февруари 2015 г.

моята любов е
неразбрана
като човек
търсещ смисъл
в най-простата прашинка
тя е чиста
като най-бистрия
извор
и невинна
колкото едно малко дете
може да бъде
но и колкото
детенцето
наивна

моята любов е всичко
и нищо едновременно
тя е самота
изоставен
и изгубен пристан
на който никой
не иска и
няма да дойде
мостовете й
с другите любови
рушат се
а потайнството й
даже ги гори

моята любов
е нещо
до което
не искаш да се докосваш
защото някой си
отдавна опитал се да я доближи
жестоко се е опарил
от огъня
който тази обич бълва
от страстта с която те залива
а после
сам поискал да му стане малко
по-студено
и с ледени шипове
обичта ми
в земята го забила

моята любов
гори
изпепелява
вледенява
и удря във земята
неразбрана е
тъжна
сама във себе си
и така ще си стои
ако някой по-смел
от неколцината предишни
не реши това да промени
ала аз така и не виждам
никой на
почти съсипания пристан
само аз
само аз
и моята 
пуста любов