вторник, 17 ноември 2015 г.

Рейнбоу Роуъл и книгите, които ни карат да чувстваме

Здравейте.

 От заглавието може да видите за какво смятам да говоря днес. Рейнбоу Роуъл. Известна за по-голямата част от подрастващите писателка, тъй като основната група, за която са насочени книгите й, е тази на „младите възрастни“.  Ако това име обаче не ви говори нищо, то само при споменаването на „Елинор и Парк“ ще се сетите за кого ви говоря.



 За съжаление на този етап не мога да разгледам цялото й творчество,  но ще се опитам да изведа най-важното за него от книгите, които съм прочела досега: „Елинор и Парк“, „Фенка“ и “Landline”(няма я преведена на български и поради тази причина ще се придъжрам към оригиналното заглавие). Искам да вметна само че знам, да, знам колко ще съм пристрастна, но просто обожавам Роуъл. Не мисля, че има друг автор, (освен Бегбеде... май?) който да ме е карал да чувствам толкова много. И то не само любов или пък тъга. Книгите й ме карат да се смея, дори да плача от смях и в следващия момент тези сълзи може да са преминали в другата крайност на настроенията. Начинът по който описва всяко едно действие ме кара да попивам  думите й, което е голям успех за писател спрямо мен, защото колкото и да се опитвам понякога просто прочитам всичко по диагонал и не се занимавам много с описанието. Но тук дори то е вълнуващо. Ще спра до това изречение, защото иначе няма да има смисъл от следващите няколко реда.

 В книгите, които съм прочела до този момент а б с о л ю т н о винаги се разказва за любов. Силно застъпена тема в световната литература и в света като цяло. Обаче всички сме чели любовни истории. И точно заради това знаем, че има разлика от любовна история до любовна история. Тези, в романите на Роуъл, са от Любовните истории с главно л. И не, не че са кой знае колко впечатляващи като събития, но чувствата са разгледани през цялата гама, която може да съдържа палитрата наречена любов. Лично аз предпочитам нейната палитра с безобразно контрастиращи цветове, от любимото черно на Парк, до червената коса на Елинор, през жълтият телефон от “Landline”, отколкото  обикновените и скучни нюанси на сивото.

 Да де, ама любовта може да бъде и префърцунена, превъзнасяна, да са някакви огромни и фамозни истории и прочие, и прочие...  И любовната история пак може да бъде с главно л, нали? Тук нещата не стоят така. Всеки, който е чел поне една от нейните книги, знае, че тя винаги разказва за нещата от обикновения живот. За неща, които могат да се случат на всеки, по всяко време (изключение прави най-новата и книга “Carry on”, с която се надявам скоро да се сдобия, да прочета и съответно да й направя ревю). Но покрай любовта, както става и при всички нас, се развиват много други действия, които показват колко многопластов всъщност може да е един човек и колко различни чувства може да изпитва. И все пак всички те, в тези книги поне, се развиват около основната емоция, а именно силната и чиста обич, която всеки един от главните герои в историите на Роуъл изпитва.  Истории, които могат да накарат всеки да плаче. Да се смее. Да се притеснява. Да се вълнува. Да изпита всяко едно настроение, което тайно е стояло в него, но не е имало повод да се покаже. Да почувства любовта, да се влюби, макар и в книга. Да иска да препрочита отново и отново.  Да почувства колко объркана е Елинор, колко талантлива е Кат, колко добра майка всъщност е Джорджи, колко интересен е Парк, колко лоша сестра може да бъде Сам и т.н... И всичко това разказано майсторски от една от най-добрите писателки на литература за подрастващи, а именно Рейнбоу Роуъл. И нейното голямо сърце, винаги говорещо за безкрайната любов.

  Ако все още не съм успяла да ви убедя, че творчеството й си заслужава поне един хвърлен поглед, то ще се опитам да събера цялата си емоция, спрямо Роуъл и да кажа най-кратко и ясно защо си заслужава да прочете книгите й. Тя умее да чувства и да изразява това, което изпитва. Умее да разказва. Но най-вече умее да предава любовта в най-чистия й вид, а това е едно от най-положителните качества, които тя притежава, като изключително успешен, а и талантлив писател. Обичате ли любовни, забавни и увлекатални истории? Рейнбоу Роуъл е вашият писател. Не мисля, че имам какво повече да кажа. Книгите й говорят сами за себе си.

Ето и няколко хубави ревюта на "Елинор и Парк" и "фенка" :

 С много усмивки,

Кристина

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна статия-ревю ❤ аз също много харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл, особено "Фенка" !! ❤ книгите и са леки, приятни, но съдържащи в себе си цялата гама от цветове на човешкия живот :) определено една от любимите ми писателки ❤ четох "Елинор и Парк" преди доста време и наистина се натъжих от края, но сега, когато се замисля, осъзнавам, че това е още едно качество на писателката - да показва истината, такава каквато е, каквато я срещаме в реалния живот :)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна статия-ревю ❤ аз също много харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл, особено "Фенка" !! ❤ книгите и са леки, приятни, но съдържащи в себе си цялата гама от цветове на човешкия живот :) определено една от любимите ми писателки ❤ четох "Елинор и Парк" преди доста време и наистина се натъжих от края, но сега, когато се замисля, осъзнавам, че това е още едно качество на писателката - да показва истината, такава каквато е, каквато я срещаме в реалния живот :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много за милите думи! :) ❤

      Изтриване